Page 48 - dolna_ljubata

на река Тимок. Оттам етнографската граница тръгва по кори­
тото на р. Тимок към югозапад, после на юг и оттам на изток зао­
бикаля няколко сръбски села, преминава р. Тимок по-надолу от
Свърлик и достига до с. Дражевац, 1,5 мили западно от Ниш.“
По-нататък авторът проследява точното разположение на гра­
ницата между българския и сръбския народностен елемент, като
между другото не пропуска да каже, че „значителни пространства
от левата страна на р. Морава са чисто български“.
Не по-малко категорични доказателства ни представя нем­
ският езиковед Густав Вайганд. В книгата си „Етнография на
Македония“, отпечатана през 1924 год., езиковата граница между
българи и сърби той определя така: „Едва на Българска Морава се
допират сърби и българи, чиято езикова граница върви през Враня
- Ниш към Зайчар на Тимок... Много интересно е да се наблюдава
как самите сърби са означавали езиковата граница, когато още
никакво шовинистично течение не е обърквало тяхното безприс­
трастие. На сръбските етнографски карти от Давидович (1848) и
от К. Дежарден, която излезе в 1853 г. в Белград е теглена езикова
граница от Призрен към Ниш до Тимок, така че Ниш, Лесковец,
Скопие и Тетово остават български.“
Руският учен А. Селищев прави следната преиенка: „От гово­
рите на българския език преди всичко трябва да се отбележат го­
ворите на северозапад в областите: Босилеград, Цариброд, Белог­
радчик, Долен Тимок.“
От горните констатации не се различава и онова, което е за­
писал Константин Иречек. При пътуванията си из България през
1883 г. и по-точно от 11 август до 9 септември от Погановския ма­
настир през Трън, Брезник, Радомир и Кюстендил се озовава в
Кюстендилското Краище. За говора на тукашните жители той
пише: „Жителите употребяват трънското наречие само в север­
ната част, по-нататък на юг се явява вече западния говор, подо­
бен на наречието на радомирци и кюстендилци, най-далеч на за­
пад и на македонските диалекти.“
Посочените мнения, които могат да се допълнят и с други, ос­
тро противоречат на сръбските претенции от народностна и
езикова гледна точка. Какви са всъщност сръбските твърдения?
Например Милош Милоевич и неговите ученици отхвърлят даже
самото съществуване на българския народен език. Те изповядват
тезата, че на Балканите всички славяни са „прави“ сърби. А сръб­
ският професор Александър Белич в сборника си „Статъи по сла-
вянодению“ е напечатил диалектна карта на сръбския език, 6 коя-
то голяма част от българската езикова област, в това число и
Македония, отнася към сръбския език. Нещо повече, премества

46