Page 50 - dolna_ljubata

райншш, е откъснато от България и дадено на Кралството на
сърбите, хърватите и словенците. Много хора от откъснатите
краища не са искали да се разделят с Отечеството и са избягали
от родните си места преди окупацията, а някои и след нея. И от
Д. Любата е имало немалко бежанци.
През 1941 г. статистиката показала, че 6 селото има 175 къ­

щи, венчила 220, семейства 180, мъже 540, жени 670, всичко 1210
жители. Оттогава до 1944 г. селото отново е било в територия­

та на България, а когато към края на Втората световна война
тук започнало учредяване на югославска комунистическа власт,
отново много семейства от Западните покрайнини, включително
и от нашето село, са се изселили в най-различни краища на Бълга­
рия. Според преброяването от 1945 г. селото имало 1160 жители в
210 домакинства. Преброяване на населението е извършено и в
1948 година - тогава в Д. Любата живеели 1128 души. Същата го­
дина избухнал жесток идеоложко-политически конфликт между
Югославия и останалите комунистически страни, включително
и България, в резултат на който границата била затворена хер­
метически, а населението в Западните покрайнини е подложено
на голям тормоз и репресия. Конфликтът предизвикал нова бе­
жанска вълна от нашите краища, включително и от Долна Люба­
та, към България.
През 1961 г. жителите в селото са 1060, а десет години по-къс­
но те са 1008. Забелязва се намаление, но то не е драстично, защо-
то миграционният процес в противоположната посока - към Сър­
бия и други югорепублики, тогава е още в началния си етап. Него­
вите опустошителни резултати ще се покажат на следващите
три преброявания: 1981 год. - 755 жители 6 208 домакинства; 1991
год. - 584 жители в 203 домакинства; 2002 год. - 397 души в 149 до­
макинства. Преброяванията са били официални, резултатите -
също. Следователно, държавната статистика показва, че за три
десетилетия, от 1971 до 2002 г. долнолюбатското население е на­
маляло с 611 души!
Последиците от изселването на населението от икономичес­
ки изостаналата Босилеградска община отдавна се чувстват във
всички области. Може би най-тревожно е положението в образова­
нието. В основното училище в Долна Любата сега учат само три­
десетина ученика от I - VIII клас, а старата училищна сграда рух­
ва. Няма сватби, няма кръщенета. Старите хора си заминават 6
отвъдното. Младите напускат бащините си домове, търсейки
по-добри условия за живот. Гаснат родните огнища, къщите се
затварят една след друга и рухват, а махалите запустяват.
Но за съжаление никой в тази страна не се интересува от поло-

48