Page 72 - dolna_ljubata
P. 72
то на Босилеградско и зверствата, направени като отмъщение за
участието на българската войска в потушаването на въстание
то в Топлица, самият Печанац е написал следното в доклада си до
Върховното командване от 19 декември 1918 година: „Нападнахме
Босилеград около 3 часа след обед. По пътя до Босилеград постъ
пихме също, както българите постъпваха с нашите хора. Целият
град беше запален, след това се върнахме от друга посока и също
опожарихме всички селища. В този край останах един месец и там
имах доста боеве с врага.“Нападението на Коста Печанац на Боси
леградско досега е било табу тема. Освен кратките записки в „Топ
линки у станак“ и други книжки, няма публикувани изследвания за
това събитие. Никъде не се споменава колко къщи са изгорени и
колко хора са убити.
За съжаление, за това историческо събитие досега не съм наме
рил нищо и в българската история. Защо?!?
14 април 2007 г.
Откъсване от Родината
В преговорите по условията за мир след края на Първата све
товна война, водени в парижкото предградие Ньой през 1919 годи
на, сръбската делегация, начело с Никола Пашич, проявява големи
териториални претенции към България, като иска да й бъдат да
дени градовете: Петрич, Кюстендил, Радомир, Босилеград с всич
ки села, Брезник, Цариброд с всички села, Белоградчик, Кула и Ви
дин с районите им. Сърбите оправдават своите искания със
„стратегически“ и „етнически“ съображения. Великите сили -
Англия, Франция, Америка и др., отхвърлят повечето от тери
ториалните искания на Сърбия, но все пак решават да направят
корекции на границата на България със създаденото през 1918 г.
Кралство на сърбите, хърватите и словенците (по-късно преиме
нувано в Югославия) не поради това, че са убедени в коректността
на сръбските искания, а защото Сърбия е техен съюзник.
На 27 ноември 1919 год. България е принудена да подпише уни
зителния Ньойски мирен договор. Покрай другите тежки условия
българската държава се задължава да предаде на Кралство СХС
територията на Струмишко, Босилеградско, Царибродско и час
ти от Трънско и Кулско. Формирана е международна разграничи
телна комисия от френски, британски, японски, сръбски и българ
ски представители, която получава задачата да определи гранич
ната линия, но така, че тя да е геогрфски оправдана и възможна и
да не пречи на разделеното население. Разграничителната коми
сия обаче още в началото се натъква на непреодолими трудности.
70

