Page 72 - dolna_ljubata
P. 72

то на Босилеградско и зверствата, направени като отмъщение за
                 участието на българската войска в потушаването на въстание­
                 то в Топлица, самият Печанац е написал следното в доклада си до

                 Върховното командване от 19 декември 1918 година: „Нападнахме
                 Босилеград около 3 часа след обед. По пътя до Босилеград постъ­

                  пихме също, както българите постъпваха с нашите хора. Целият
                  град беше запален, след това се върнахме от друга посока и също
                  опожарихме всички селища. В този край останах един месец и там
                  имах доста боеве с врага.“Нападението на Коста Печанац на Боси­
                  леградско досега е било табу тема. Освен кратките записки в „Топ­
                  линки у станак“ и други книжки, няма публикувани изследвания за
                  това събитие. Никъде не се споменава колко къщи са изгорени и
                  колко хора са убити.
                       За съжаление, за това историческо събитие досега не съм наме­
                 рил нищо и в българската история. Защо?!?
                                                                                             14 април 2007 г.


                      Откъсване от Родината

                      В преговорите по условията за мир след края на Първата све­
                  товна война, водени в парижкото предградие Ньой през 1919 годи­
                 на, сръбската делегация, начело с Никола Пашич, проявява големи
                 териториални претенции към България, като иска да й бъдат да­
                 дени градовете: Петрич, Кюстендил, Радомир, Босилеград с всич­
                 ки села, Брезник, Цариброд с всички села, Белоградчик, Кула и Ви­

                 дин с районите им. Сърбите оправдават своите искания със
                 „стратегически“ и „етнически“ съображения. Великите сили -
                 Англия, Франция, Америка и др., отхвърлят повечето от тери­
                 ториалните искания на Сърбия, но все пак решават да направят
                 корекции на границата на България със създаденото през 1918 г.
                 Кралство на сърбите, хърватите и словенците (по-късно преиме­
                 нувано в Югославия) не поради това, че са убедени в коректността
                 на сръбските искания, а защото Сърбия е техен съюзник.
                     На 27 ноември 1919 год. България е принудена да подпише уни­

                зителния Ньойски мирен договор. Покрай другите тежки условия
                българската държава се задължава да предаде на Кралство СХС
                територията на Струмишко, Босилеградско, Царибродско и час­
                ти от Трънско и Кулско. Формирана е международна разграничи­
                телна комисия от френски, британски, японски, сръбски и българ­
                ски представители, която получава задачата да определи гранич­

                ната линия, но така, че тя да е геогрфски оправдана и възможна и
                да не пречи на разделеното население. Разграничителната коми­
               сия обаче още в началото се натъква на непреодолими трудности.



              70
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77