Page 82 - dolna_ljubata

писа днес не съществува (свалена е или унищожена от вандали), но
изписаните върху нея думи остават да живеят завинаги сред бъл­

гарското население в Босилеградско. Строителите на пътя, бе-
логвардейците, ще се помнят с векове и винаги ще им бъдем благо­

дарни за великото дело, което са сторили за нас. Просеченият
път край Любатска река остава да бъде вечен спомен за братята
руси. Благодарим им за веки веков!

Дължината на пътя през Долна Любата е 7 км. Построени са 8
моста в периода от 1921 до 1926 г. Шосето, това велико дело, и
днес е с руския си калдъръм - някои в тази държава очевидно смя­

тат, че през изминалите над 85 години не сме заслужили да бъде
покрит с асфалтова настилка.

Отново в границите на Отечеството

В новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци
тежките условия за живот довеждат до съпротива, която предиз­
виква засилване на терора и насилията от страна на властите.
До 1939 г. на границата са избити над 300 българи от жандармите
и граничарите. Насилствената асимилация на населението в
„приновлъените крайеви“ е била официална държавна политика и
като такава е провеждана във всички области и с всички средства
- от учителя до жандарма, от свещеника до офицера. Долнолю-
батското училище не може да събере всички ученици и в началото
на 30-те години на XX век е построена нова училищна сграда с две
учебни стаи и квартира за учителите. Чрез учениците е върше­
на систематическа асимилация. Този процес е прекъснат 1941 г. с
връщането на нашите краища в рамките на България.
В първите месеци на 1941 г. сръбската власт все по-често по­
виква на мобилизация способните за военна служба селяни. В село­
то все повече се говори за скорашна война. Пронасят се гласове, че
войната ще захване и Югославия. Нашите баби и майки, които са
преживели страшните трагедии от предишните войни, със
страх прислушват думата война. Защото знаят, че войните са
най-страшното нещо за човека. Югославия е окупирана, а в наше­
то село се върши мобилизация на хора и волски коли. От Босилег­
рад през Д. Любата върви керван от волски коли, натоварени с во­
енни предмети и храна, а сръбските войници, офицери и жандар­
ми напускат своите поделения и панически бягат, всеки гледа да
спаси живота си. Навсякъде е разхвърлено военно снаряжение, оръ­
жие, миниции, сандъчета с бомби. Долнолюбатани от иентъра на
селото бягат от домовете си и се скриват в околните гори и баи­
ри, откъдето наблюдават бягащите окупатори. А те оставят

80