Page 79 - dolna_ljubata
P. 79
. „Мно-
Добрият руснак учителствал 6 Долна Лк>бата една аодина
го обичаше учениците, а с благородното си сърце и изключителна-
та си работливост даваше светъл пример и на възрастните. Той
беше истински образец за трудолюбие, постоянство и честност“ -
разказваха ми дядо Милан Атов и Славчо Янков, който бил негов
ученик.
В Долна Любата руснаците имали свой хор и оркестър, своя
театрална трупа. В местността Прудище в центъра на селото
имали сцена (бина), на която изпълнявали своите културно-забав-
ни програми, в които непременно включвали руски народни песни и
танци, стихотворения от известни руски поети, черковни хорови
песни и пр. Предвождани от своя свещеник, също руснак, те масово
отивали 6 долнолюбатската черква не само на християнските
празници, но и всяка неделя. Долнолюбатани масово посещавали
техните културни мероприятия и ги канили на своите събори,
сватби, верски обреди и веселби. Така се изградило неразривно при
ятелство между хората от двата братски славянски народа. Ня
кои руснаци се оженили за тукшни моми и завинаги останали да
живеят в тази страна. Например машинният инженер Коста Ци-
кунов се оженил за Мара М. Милошова, най-хубавата мома в Долна
Любата. Той е живял с нея до края на живота си. Преселили се в
Крагуевац, където и починали. Не са имали деца и са осиновили
Марица, дъщерята на Асен, брат на Мара. Голямо дружелюбие и
взаимно подпомагане се разбило и долнолюбатани се разкокорили
малко, поотпуснали се, защото имали пазар за земеделскта си про
дукция (картофи, боб, зеле, чушки, мляко, сирене, добитък...).
Станали по-културни и по-хубаво облечени, подобрили семейното
си положение и напреднали 6 духовно отношение. Започнали да
строят двуетажни къщи, обзаведени със съвременни мебели.
Живеело се по-удобно, но тормозът, преследванията и теро
рът на окупатора ставали все по-изразителни. Непрекъснато по
качване на данъците, реквизиции, глоби, принудителен труд...
Прекъснати са вековните търговски връзки с българските пазар-
ни центрове - Кюстендил, Дупница, София и други български грдо-
ве, все до Солун и Цариград. В това тежко положение руснаците
станали закрилници на долнолюбатани. Наитте хора за пръв
път видели на сцента как се играе казачок от руснаци, облечени 6
прекрасна руска народна носия. Тясно ги свързали народните оби
чаи и празници, народните обреди по православния календар, раж-
днето, кръщавките, венчавките и сватбите, както и погребални
те обреди, вярванията и суеверията - радост и тъга, мъки ц нево-
ли, разказваха ми църковният певец Стойне Радойков Йовче Мла
денов, Илия Милованов, Асен М. Миланов и друаи хора от това вре"
77

