Page 77 - dolna_ljubata
P. 77
валидни и днес, така че мнозина нашенци и сеза се срещат с големи
трудности, когато се наложи да доказват, че са българи по народ
ност. Следователно, някогашната асимилаторска политика дей
ства и днес, въпреки че от нейното начало са изминали девет де
сетилетия!?
Българо-руско братство
от 1921 до 1926 година
През 1921 г. около 60 000 руснаци емигрирали в Кралството на
сърбите, хърватите и словенците. Те избягали от своята родина
Русия след победата на Октомврийската болшевишка (комунис
тическа) революция, която избухнала през 1917 г. Руската емигра
ция била сърдечно приета в Кралство СХС. От емигрантите 75%
били хора с виеше, полувисше или средно образование, а само 3% би
ли неграмотни. Между ония, които са завършили най-високи учи
лища бил и комендантът на Бялата гвардия барон и генерал Пъо-
тър Николаевич Врангел (1878 -1928). Той продължил да командва
на онези свои части, които били ангажирани в Сърбия за изгражда
не на пътища и много други обекти.
Командването във Враня било задължено за единиците на Ку-
банската казашка дивизия, която изграждала стратегически
важния път от Враня през Беснна кобила, долината на Любатска
река и Босилеград към България. Това командване е функционира
ло все докато и последният метър от пътя не е бил завършен. За
вътрешната дисциплина били задължени руските офицери, ко
мандвани от Врангел. Всички руски офицери, подофицери и редни
ци са получавали заплати.
Идването на Врангеловата армия, която получила задачата
да просече шосето Босилеград - Долна Любата - Горна Любата -
Бесна кобила - Крива Фея - Вранска баня, открило нова перспекти
ва за нашия планинец. В синора на Долна Любата са настанени
около 5000 работници, които усърдно изграждали новия път. Ня
кои от тях квартирували с близките си в селските къщи, но ог
ромно мнозинство от работниците си направили землянки 6 прос
транството от Две реки до Купеница. В състава на Врангеловата
армия имало и превъзходни интелектуалци - инженери, икономис
ти, висши офицери, артисти, музиканти, лекари. За изграждане
то на пътя по долината на Любатска река руснаците приемали
на работа и местни хора и им давали скромни заплати. Мнозина
нашенци работили с волски коли в транспорта на камъни, греди и
друг строителен материал. В селото били открити няколко
кръчми, лавки (магазини), месарница, ковачница, дърводелска ра-
75

