Page 81 - dolna_ljubata
P. 81

че учителят Виктор ни преподаваше на български и руски език.
              Разказваше ни детски приказки, пословици и поговорки.“ Учите-
              лите    Александър Ленгарски и Владимир Лафитски (последният
              бил от Ясна поляна) останали 6 Босилеград и след 1926 г. „Те бяха
              учители в гражданското училище до 1941 г. Бяха добри педагози и
              човеколюбци - обичаха нашия народ и му помощуваха“ - разказваше
              Евдокия Янкова, по баща Найденова, която им била ученичка в Бо­
              силеград.
                  През това време в Д. Любата за поп бил назначен някой си Ми-
              тич от с. Жбевац, Вранско. Неговият син Ратко Митич, препода­
              вател, разказал следното на Драган Мирчев, преподавател от с.
              Топли дол: „Баща ми е бил поп в Долна Любата. Разказвал ми е, че
              тогава всички свещеници българи били уволнени и в Босилеградско
              били изпратени попове сърби, за да посърбят българското населе­
              ние в този ‘приновен край’. Проповедите в църквите на всички се­
              ла били на сръбски, а поповете получили “домовник" - книга с 800
              страници, в която записвали всички сведения за селяните. Техни­
              те лични, бащини и фамилни имена били преправяни на сръбски и
              всички се презивали на -ич. Белите руски емигрнти-интелектуал-
              ци му пречили в тая работа, но сетне им било възложено да не се
              месят в провежднето на асимилацията на българското населе­
              ние..."
                  Един от белогвардейците се казвал Илия Моргунов (1898 -
              1928), обущар по професия. Произхождал от богато земеделско се­
              мейство от Кубанския край, баща му се казвал Иван, а майка му
              Нина. Оженил се за Стоянка Дойчинова от с. Гложйе. Неговата
              дъщеря Нина живее и сега в Босилеград, а синът му Димитър Мор­
              гунов живее в Скопие.
                  Белогвардейците повдигнали голям паметник на планината
              Бесна кобила - там, където минавала границата между България
              и Сърбия до 1920 г. На
              голяма плоча, закаче­
              на на паметника, са
              написали:

              ^ КУБАНСКАЯ
                 казачъя дивизия
                 БРАТЯМ
                 КАЗАКАМЪ
                 умершим на чуокбин
                 В 1921 - 1925 г. г.

                  За съжление, мра­
              морната плоча с над-
   76   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86