Page 81 - dolna_ljubata

че учителят Виктор ни преподаваше на български и руски език.
Разказваше ни детски приказки, пословици и поговорки.“ Учите-
лите Александър Ленгарски и Владимир Лафитски (последният
бил от Ясна поляна) останали 6 Босилеград и след 1926 г. „Те бяха
учители в гражданското училище до 1941 г. Бяха добри педагози и
човеколюбци - обичаха нашия народ и му помощуваха“ - разказваше
Евдокия Янкова, по баща Найденова, която им била ученичка в Бо­
силеград.
През това време в Д. Любата за поп бил назначен някой си Ми-
тич от с. Жбевац, Вранско. Неговият син Ратко Митич, препода­
вател, разказал следното на Драган Мирчев, преподавател от с.
Топли дол: „Баща ми е бил поп в Долна Любата. Разказвал ми е, че
тогава всички свещеници българи били уволнени и в Босилеградско
били изпратени попове сърби, за да посърбят българското населе­
ние в този ‘приновен край’. Проповедите в църквите на всички се­
ла били на сръбски, а поповете получили “домовник" - книга с 800
страници, в която записвали всички сведения за селяните. Техни­
те лични, бащини и фамилни имена били преправяни на сръбски и
всички се презивали на -ич. Белите руски емигрнти-интелектуал-
ци му пречили в тая работа, но сетне им било възложено да не се
месят в провежднето на асимилацията на българското населе­
ние..."
Един от белогвардейците се казвал Илия Моргунов (1898 -
1928), обущар по професия. Произхождал от богато земеделско се­
мейство от Кубанския край, баща му се казвал Иван, а майка му
Нина. Оженил се за Стоянка Дойчинова от с. Гложйе. Неговата
дъщеря Нина живее и сега в Босилеград, а синът му Димитър Мор­
гунов живее в Скопие.
Белогвардейците повдигнали голям паметник на планината
Бесна кобила - там, където минавала границата между България
и Сърбия до 1920 г. На
голяма плоча, закаче­
на на паметника, са
написали:

^ КУБАНСКАЯ
казачъя дивизия
БРАТЯМ
КАЗАКАМЪ
умершим на чуокбин
В 1921 - 1925 г. г.

За съжление, мра­
морната плоча с над-