Page 13 - istorija_rilci

14 —

принуди съ сила на покорство, предприе въ началото (а
ЮЛИИ 1912. г. масови кланета надъ по събуденото българсю
население вь Македония, каго маскираше своето злодеите
съ търсене нЬкакво скрито оржжие. Въ тия кланета постръ
да една голяма часть отъ българското население отъ градъ
вегЕ Щипъ и Кочани — обстоятелство, което покърти ить
дънъ-душа българския народъ отъ свободна България. Тил
печални събития дойдоха да допринесатъ още по вече :а
изостряне създаденото и безъ това натегнато положение. Еъ
станалитЕ по този случай многобройни митинги почти еъ
всичките градове на Царството, нашиятъ народъ открито и
недвусмислено заяви предъ цЕлия свТтъ желанието и готоъ
ностьта си да води война за освобождението на своитЕ
брагя, намиращи се по.дъ турско робство.
Българското правителство, при горните и редъ друм
издевателства, систематично вършени отъ турската власть,
не остана чуждо и равнодушно къмъ съдбата на своите
народници, живущи вь Македония. То протестира енергичю
предъ турското правителство и поиска отъ него да подобри
положението на българите въ Македония. Обаче турско'0
правителство, не отдавайки никакво значение на справедли­
вите български искания, канта всЕкога, така и този пжтъ, се
опита да отклони в ъпроса и, вмЕсго отговоръ, см Е гайки *а
ни уплаши, обяви на всзуслишлние, чз ще прави голЕми ма­
неври ок ало гр. Одринъ.
Тогава българското правителство счете гтоменга за го-
чдане енергични действия спрямо Турция настжпилъ и, као
взе съгласието на своитЕ съюзници, на 17, септемврий 19 2.
г. обяви мобилизация на войекигЕ си, която 6Е последвана и
отъ тая на неговитЕ съюзници.
Така, накратко казано, се редЕха събитията, които ста­
наха причина да се дойде до война на балканските дърма-
ви прогивъ Турция.

Мобилизацията иш полка.

На 17. септемврий 1912. г. къмъ 12 часа по обЕдъ бЬ-
н|е обявена мобилиззцията на всичките въоржжени сили &ъ
Царството. Вестьта за мобилизацията се разпространи съ
светкавична бързина по цЕла България и въ едно скоро гд:е-
ме проникна и въ най-отдалечзната балканска колиба. Тави
весть не изненада никого. Тя се очакваше въ продълженте
на цЕли тридесети и петъ години и за тоза се посрещна оъ
цЕлия български народъ съ небивали ентусиазъмъ и въоду­
шевление.
Радостнта, че най-после настъпва моментътъ да се го-
могие за освобождението на нашите измлтчени братя, наж-