Page 12 - istorija_rilci
P. 12

— 13 -



                    това се стремЬше да доказва, че всички тия движения и не­
                    доволства на македонското население не                     см резултатъ на
                    лошо управление, а на гоцстрекателства, които идатъ изклю­
                    чително огъ страна на България.
                           Огъ друга страна пъкъ, самото това изтребване, на ко­
                    ето бТха подложени българите въ Македония, смущаваше
                    духа на българския народъ отъ свободна България. У него,
                    както и у правителството му, се сложи вече убеждението,
                    което подсказваше, че за да се помогне за освобождението
                    на нашитЬ братя, живущ,и въ Тракия и Македония, на Бъл­
                    гария се налага да води война противъ Турция. Огь всички,
                    обаче, се съзнаваше, че да се води една война огъ малката
                    и слаба България съ            силната Турска империя не би било
                    лесна работа, а ще бмде едно дело, колкото трудно, толко­
                    ва и рисковано за самата нея.
                           Осигуряването успеха на една такава война, която би
                    довела до разгромяването на Турската империя,                         правител-
                    ството ни виждаше само въ съюзяването на всички                          балкан-
                    ски държави. Обаче, завистьта на нашите съседи отъ на­
                     предъка, който наблюдаваха у насъ следъ                     освсбож пението,
                     Г1 Ь рвоначално пречеше много на подобно разбирателство. Но
                     въ последствие, когато младотурскиятъ режимъ започна уси­
                     лено да подготвя армията си и съ това явно                     да заплашва
                     както т^хъ, така и техните сънародници, псчзата за  такова
                     едно разбирателство беше по лесна.
                            Схващайки така новосъздаденото положение, България
                     първа взе инициативата въ рмцете си за разбирателство съ
                     съседите, и ние виждаме въ началото на 1912. г. да започва
                     осъществяването па Балканския съюзъ, първоначално между
                     България и Сърбия, къмъ който се присъедини и Черна-го­
                     ра, а впоследствие и Гърция. Преговорите за това  съюзява-
                     не продължиха доста дълго време; гЬ завършиха едва къмъ
                     края на месецъ юний 1912. г., като имаха за резултатъ сключ­
                     ването редъ тайни договори и военни конвенции                       1резъ кон­
                     то балканскигЪ държавици се обвързваха взаимно помежду
                     си за обща борба срещу Турция. Така създаденъ веднажъ
                     съюзътъ, той напълно осигуряваше успеха на една                           война
                     противъ Турция.
                            Докато траяха, обаче, преговорите по съюзяването, съ­
                     битията въ Турция така се развиха, че правТха войната отъ
                     день на день все по наложителна, а даже и неизбежна. Тур­

                     ция по това време (1911-12. г.) водеше война съ Италия въ
                     Африка, а въ самата Македония възстанията беха въ разга­
                     ра си. Всички тия събития разклащаха изъ основи мощьта
                     на   Турската империя и много способствуваха за влизането на
                     Балканския съюзъ въ война съ нея.
                            Турска ;а власть, помрачена отъ събитията, които става­
                     ха около нея, за да сплаши македонското население                           и го
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17