Page 11 - istorija_rilci

— 12 —

силието на Великите сили да му помогнатъ, реши на първо
време да разчита само на себе си, за да си помогне. Макаръ
и подхвърлено на редъ тежки изпитания, то въ скоро време
се опомни, сплоти и успЪ да образува две мощни революци­
онни организации. ЗадачитЪ на тия революционни организа­
ции, отъ които едната имаше седалището си вътре, въ пре-
д-Ълитк на Турция, а другата вънъ — въ България, бЪше да
работятъ и се борятъ за освобождението на Македония и
Одринско.
Т-Ьзи революционни организации започнаха да развисатъ
особено усилена деятелности отъ 1893. г. и успТха въ не­
продължително време да организиратъ почти цТлото маке­
донско население, както въ пред^литЪ на Турция, така и
тукъ, въ България. Организираното веднажъ македонско на­
селение не се поколеба нито стресна отъ турскитЪ преслед­
вания, а започна люта и неравна четническа борба съ редов­
ната турска войска, съ една само цель — да извоюва сво­
бодата си.
Тия чатнически борби, които най усилено се изразиха
въ възстанията презъ 1902. и 1903. г., освенъ че създадоха,
отъ една страна, сериозни затруднения на Турската империя,
но отъ друга, способствуваха да обърнатъ вниманието па
Европа върху съществуващия и неразрешенъ Македонски
въпросъ. Следъ тия възстания ВеликитТ сили се принудиха
да обърнатъ вниманието на Турция за въвеждане реформи
вь управлението на Македония, но тя, както всТкога, така и
този пжть, се задоволи само да обещае, безъ да изпълни
обещанието си.

Въвеждането на младотурския режимъ „Хуриета“ —
презъ 1908. г. вдъхна голТма надежда въ измъченото бъл­
гарско население въ Македония, и то повярва, че ще полу­
чи известно облегчение на положението си. Обаче, не тре­
бваше да се мине много време, за да се разбере, че турци-
тЪ си оставатъ също такива, каквито съ били и по-преди.
Огъ начало младогурциаЪ се заловиха да отоманизират ь
цЬдото население въ Македония, съ едничката цель да обез-
личатъ главно българския елементъ тамъ и, като убиятъ по
такъвъ начинъ националното му чувство, да лресЪкатъ по на-
татъкъ стремежа му къмъ освобождение.
ОгчаячитЬ борби, които българското население продъл­
жаваше да води за своето освобождение и следъ обявяване
на младотурския режимъ, не оставаха безъ отзвукъ и въ са-
мата България. ТЬ влияеха твърде много на политическото
положение въ страната. Всичко, що ставаше въ Македония,
се приписваше въ вина на България, която за всичко бЬ дър­
жана отговорна и заплашвана отъ Турция. Съ тия си похвати
I урция цел Ьше да отвлича европейското обществено мнение
отъ истинското положение на нЬщата въ Македония, като съ