Page 8 - istorija_rilci

ш

Богъ и България—Р
И ние требва да сме горди, че България е жива, ма­
кари и следъ нечути страдания, макаръ и следъ седемвЕков-
но робство. Б народъ, който е минзлъ по нашия пжть, не
може да нЕма отъ Бога дарена историческа мисия. И тя е
борбата, която и днесъ продължава — оорба^за свобода и
обединение. За успеха на всЕко дЕло е потребна вЕра, а из-
воръгъ на вярата е въ традицията, въ спомените за миналото,
предавани отъ родъ въ родъ. Страшното робство прекъсна
за векове нашата историческа традиция. Ето защо Вазовъ е
казалъ за дЕлото на о. Паисий думитЕ, съ които почнехме.
М будителите, борци 1Е и героитЕ отъ епохата на кърджалии-
съ подвига
тЕ до последнитЕ войни включително запълниха
и кръвьта си голямата историческа празднота, която смуща­
ваше духоветЕ на първенцитЕ отъ нашето възраждане.
Дчесь вече не е така. Съвременниять историкъ има съ какво
да освети мрака на тая бездна. Ние си имаме вече наша тра-
диция, и книгигЕ за войнитЕ, които народътъ ни води съ не-
виждан ъ поривъ и свещена саможертва, я укрегяватъ въ
съзнанието на иднитЕ поколения.
Нзка тЕ четатъ за славата на желЕзнитЕ рилци; нека
въ дьтги зим 1; 1 нощи, на толъпъ заветъ край домашно огни­
ще, старъ дЕцо булаирецъ да разтравя на внуци и правнуци
за славнигЕ борби ... И нека примирената май <а па шеп не
въ молигвигБ си имената на тия, що паднаха, И да не жали,
защото тЕ отминаха като древни герои — на огнени коле-
сннц", всредъ вихъра на борбата за свобода. Съ тия спомени
ние изграждаме нашия храмъ на мира, защото намъ свобода
и права не дадоха; а храмъ безъ свобода, т. е. безъ любовь
се въгхлца-
и безъ правда, не се строи. И нека други да
взгъ, че "а западния фронтъ нищо ново нкмало. 1а свЕтли-
нгга нали отъ изто<ъ иде! Нашата съвест мЕма грЕхове
предь Божията правда и човЕшкия миръ. Ние се надЕваме и
чткаме, защото вЕрваме въ пашата звезда, въ нашата мисия:
свобода и човкщина\

Като еподЕляме съ читатели!Е на тая история горнитЕ
мисли , които изникватъ въ съзнанието ни подъ бурния на­
поръ на славнитЕ спомени, събудени отъ прочитането и, ние
я препоръчваме най горещо. ВЕрваме, че тя ще стигне до
пай поспедната колиба на Осоговията, като свещенна, божи
гробсна икона.
Вкчна слава на загиналите рилци\

Честь и похвала па енергичнитЕ имъ живи другари и
приемници, които съ благородна ревность подеха и завърши­
ха това достойно за името на жедЕзнигЕ рилци дЕло.
Кюстендиль, 19. августь, 1930. год.
Добри Данови