Page 144 - istorija_rilci

— 144 —

ЗаповЪдь

ПО
13. ПЕХОТЕНЪ РИЛСКИ ПОЛКЪ

№ 29.

Гр. Кюсгендилъ, 1. августъ 1913. год.

Офицери, подофицери и войници,

Утре вие напускате редоветЕ на любимия ви полкъ,
за да се завърнете въ домашните си сгнища, гдето ви
чакатъ съ трепетна радости бащи и майки, другарки и
мили рожби, братя и сестри.
1амъ, всрЕдъ тихия покой на роднитЕ стрЬхи, вие,
мои славни, мои несравпени герои — страдалци, ще от­
морите изнурените си плещи, ще разведрите гордитЕ
си чела, ще намЕрите сърдечна утЕха.
Нека въ миръ и радость да дочакате своитЕ ста­
рини, за да предадете на потомството славата на ваши-
тЕ дЕла, за които тепърва пЕсни ще се творятъ и
лЕятъ.
Ето, близо година вече време, откакъ Отечеството
ви събра подъ полксбого свето Знаме и поведе на
смъртна борба сь вЕковнитЕ ни тирани.
Колко велики минути! Колко свЕтли спомени пре-
живЕхме ние!
Ще забравите ли, съ какъвь възторгъ минахме гра­

ницата на многострадална Македония? Ще забравите ли
молитвитЕ ни, кзгато съ първия гърмежи надъ Исти
Баня открихме борба за освобождението на братята ро­
би? /Ами влизането пи въ Кочани, когото черковнигЕ
камбани сливаха своя звънъ съ ехтежа на топоветЕ и
пушкигЬ, кога го робътъ ви прегръщаше и цЕлуваше ва-
ши [Е пушки? А срещата, която | ви устрои свободния
Щипъ, блЕскавата среща, радушния приеми отъ страна
на населението?
Чие сърдце нЕма да:трепне, когато си спомни за
незабравимата среща въ Кукушъ, тоя новъ Македонски
Батак ь?
Ще забравите ли трогателната любезности на ку-
кушани, които и въ Солунъ откриха обятията за насъ,
при всичко че бЕхме кални, мокри, капнали отъ тежки
походи подъ ония паметни поройни дъждове?
ЛетЕхте вие, скромни деца, презъ урви и долини,
планини и полета, презъ блата, рЕки и морета, за да раз*