Page 145 - istorija_rilci
P. 145

— 145 —


                           несете до брЬгозетЪ на Азия славата на Рилци.
                                  Кжде не стжпи вашиятъ кракъ?
                                  Брегалница и Плачковица, Струмица и Беласица,
                           Дойранъ и Галикъ, Билото и Мряморно морета, Куру-
                           дагъ и Сароскиятъ заливъ, Булаиръ и Дардаиелите ще
                           предаватъ на вековете легенди за вашите подвизи.
                                  Паметни ще останатъ въ историята на великата
                           „Освободителна война“  вашето упорство и устремъ
                           предъ Булаиръ, вашето сгоическо                 търпение и издър-
                           жливость всредъ виелиците и преспите на оная страш­
                           на зима!

                                  Върнахте се пакъ въ Македония,  страната на
                           смъртьта и сълзите, съ затаена въ душата  си мисъль
                           да зърнете бистрия Вардаръ, величествения Шаръ и да
                           се огледате въ синия Охридъ. Ала не било тъй угодно
                           на Провидението.
                                  Нашите коварни съюзници ни измениха: те скрои­
                           ха пъкленъ планъ да ни оберат ь, и ние съ гърдите си
                           бехме принудени да бранимъ нашите родни огнища.
                                 Защищавахме се и пролехме кръвьта си за техъ
                           и, когато щехме да накажемъ вероломните ни съюз­
                           ници, както некога Крумъ и Симеонъ ги наказаха, другъ
                          нашъ съседъ, единъ народъ, изникналъ отъ робъ въ
                           времето на Римската империя, безъ минало и своя кул­
                           тура, навлезе въ нашата Родина. И нашиятъ Царь за-
                          пове.да да свиемъ свещенните знамена, защото не мо­
                          жаха пито жените, нито изнемощелите старци, нито
                          пъкъ децата да се биятъ съ безславните ромънски
                           полкове.
                                 Отивате си, мои мили бойни другари! Идете си гор­
                          ди и спокойни, защото не вие сте победените! Не е по-
                          беденъ оня, който е нападнатъ отъ петима!
                                 Вие никога нема да водите война съ жени и деца,
                          защото познавате само пушката и честната война, а не
                          война безъ честь и правда!
                                 Идете си, вие ратници отъ великата епопея, която
                          събори петвековната Отоманска империя!
                                 Прощавайте вие, гранитни борци, които се връща­
                          те почернели отъ ужасите па онзи адъ, който се нари­
                          ча Калиманица!
                                 Идете си, мои мили юнаци, и не забравяйте 13. п.
                          Рилски полкъ, нашата военна задруга, гдето делихме
                          толкова скърби и радости, гдето цъвтЬха и увехнаха
                          толкова надежди, гдето преживехме толкова незабрави­
                          ми минути на величие, радость и печаль!

                                 Историята, Царьтъ и България нема да Ви забра-
                          вятъ, а вие не забравяйте загиналите си другари                       чии-
                          то гробозе ще показватъ на градущето поколение пжтя
   140   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150