Page 22 - istorija_rilci
P. 22

- 23 —



                     стаието на Негово Величество Церя и за преуспяването на
                     българското оржжие въ предстоящата борба. Следъ свър­
                     шване на молебена, командирътъ ;<а полка, погковникъ Ма-
                     новъ, държа речь, въ кояго съ силни и прочувствени думи
                     описа страданията на нашитЯ сънародници, напиращи се
                     подъ турска власть, като изтъкна, че е дошелъ моментътъ
                     за тЯхного освобождение чрезъ кървавата разплата, която
                     всЯки моментъ ни вече предстои съ нашия петвЯковенъ
                     врзгъ —- турчина. Речьта си командирътъ на полка завърши
                     сь пожелание за здраве и дългоденствие на Негово Величе­
                     ство Царя и успЯхъ на българското оръжие, както и на това
                     на нашитЯ съюзници, ксито пожелания бЪха съпроводени
                     сь гърмоглаено и възторжено ,,ура“ отъ всички войници на
                     полка, а така сжщо и отъ онова на множеството присжтству-
                     ващи селяни и граждани, дошли, като недЯленъ день, да се
                     видятъ съ своитЯ близки. Накрай тържеството завърши сь
                     предаване на знамето на старшия подсфицеръ отъ 3. рота
                     Христо Георгиевъ, като единъ отъ достойнитЯ, примЯрпитЯ
                     и заслужили подофицери отъ полка.

                           Времето, промЯнливо—нЯколко дни добро, а навремени
                     мьглизо и дъждовно, течеше бързо. Рилци, насЯдали вечерь
                     на приказки около бивачнитЯ огньове, съ трепетно отъ въл­
                     нение сърдце и нетърпение очакваха деня, когато ще могатъ
                     да се разправятъ съ вЯковния врагъ и изтръгнатъ съ цена­
                     та на своята кръвь свободата на поробенитЯ си братя, жи­
                     вущи отзъдъ Осоговската планина — въ Македония. МЯрки-
                     тЯ, които се вземаха за постоянната боева готсвность на ча­
                    стите за посрЯщане на всЯкаква изненада, потвърждаваха
                     слуховете въ скорошното обявяване на войната.

                           На 1. охтомзрий, въ свръзка съ сведенията, че на дне­
                    шно число турцитЯ се готвятъ да ни обязятъ война и на-
                    хьлгагь презъ границата ни, станаха причина да се дадатъ
                    бьрзи разпореждания за усилване на нашитЯ погранични
                    войски съ изяращането на части въ тЯхна подръжка. По
                    този случай се даде заповЯдь на 3. дружина отъ 26. п. Пер­
                    нишки полхъ, изходяща се на Бегъ-бунаръ, ца заеме върха
                    Шдпка, а нз 3. рота отъ полка — да заеме Ранинската пози­

                    ция, като изпра на патрули по посока на грзничнитЯ постс-
                    ве Жеравино, Жедилово и Деее багъръ. Ротата зае горната
                    позиция къмъ б ч. 20 м. сл. пл. и остана тамъ до къмъ 6 ч.
                    сл. пл. ма следния день, 2. октомврий, когато 6Я смЯнена
                    огъ 4. рога, а тя отиде и зае къмъ 7 ч. сл. пл. Скакавишка-
                    та позиция. Все въ свръзка съ сжщитЯ сведения бЯше да­
                    дена заповЯдь на 2. ескадроиъ отъ 5. коненъ пслкъ, на-
                    ходящъ се при Гърляно, да влезе въ тЯсна връзка съ по-
                    граничнитЯ войски, като изпраща гелрекжснато разезти къмъ
                    пограничнитЯ постове въ участта а Деве багъръ — Жедило-
   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27