Page 24 - istorija_rilci

ОБЯВЯВАНИЕ НА ВОЙНАТА.

■ШШ НИ 1ША НАДИНЪ-М]СТЪ ТУ?[КАТД ГРАНИЦА ЦПРЕВО СЕЛО-

Депьтъ 5. октомврий ще остане иаметенъ въ историята
на българския народъ. На този день б^ше обявена войната
на Турция. При тържествения звънъ на всички църковни кам­
бани въ гр. Старз-Загора, гдею пребиваваше нашата главна
квартира, на този день Негово Величество Царьтъ отъ вла-
дишкия тронъ на църквата „Св, Богородица“, посредъ хиля-
денъ народъ, прочелъ съ ясенъ, висок и и вайнственъ гласъ
следния манифесть за обявяване на войната, отправенъ къмъ
б ь л га р с к и я на родъ:

МДНИФЕСТЪ

КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ.

Б ъ л г а р и,

Вь продължение на 25 годишното Ми царуване,
азь съмь дирилъ винаги въ мирна културна работа на­
предъка, щастието и славата на България. И въ тази
посока Азъ желаехь да върви постоянно Българскиятъ
народъ. ! 1ровидението, обаче, е садило инакъ. Настана
моменть, когато българското племе е повикано да на-
пустне благодатта на мира и да прибегне къмъ оръ­
жието за постигане на една велика задача.
Отвьлъ Рила и РодопигЬ наши братя по кръвь и
по вЪра не бГха честити и до днесъ, тридесети и петь

години следъ нашето освобождение, да се сдобиятъ съ
сносенъ човешки животъ. Всички усилия, направени за
достигането па тази цель, както отъ ВеликитЪ сили, та­
ка и отъ българското правителство, не създадоха услс-
вия, при които тия християни да се радватъ на чов^ш-
ки права и свободи. СълзитЪ на балканския рсбъ, во-
плигЬ из милионното християнско население не можа
да не покърти нашитЪ сърдца, съргцзта на тЬхни съ­
народници и едновЬрци, които дължимъ свободата и
мирен ъ животъ на една велика християнска освобо­
дителка
И Българскиятъ народъ си спомня пророческою
слозо на царя Освободителя: „Святото дЬло требва да
се доведе до край". Нашето миролюбие се изчерпа. За
да помогнемъ на угнетеното християнско население въ