Page 27 - istorija_rilci

- 28 —

Голяма мрачина и тишина царуваше на бивака въ мо­
мента, когато Рилци въ раннит-Е зори на 5. октомврий безъ
поцавание на сигналъ б~Еха разбудени, за да се приготвятъ
за походъ. Мьлзата, че войната е вече обявена, бързо се раз­
пространи между войниците, които при особен ь ентусиазъмъ
и вълнение се поздравяваха единъ други и бързаха да съ-
бератъ палатките си. Не по-малъкъ бЕше ентусиазъмътъ и
въодушевлението и между офицерите, които на групички при
озарени отъ радоеть лица бързаха да си отправятъ привет­
ствия и благопожелания за победи надъ врага. Едно общо
раздвижззне и въодушевление бЕше обхванало всички офи­
цери и войници, които съ нетърпение очакваха да чуятъ
огъ устата на командира вестьга за обявяването на войната.
Точно въ 3Р2 часа пр. пл. полкътъ въ пълния си боенъ
съставъ бЕше построени на бивака съ фронтъ къмъ шосето
Кюстендиль — Е ри Паланка, близо до хановегЕ „Широкъ
животъ“, въ очакване на командира. Веднага съ пристига­
нето си, командирьтъ на полка, полковникъ Мановъ, съ
единъ ясенъ и вну[пителенъ гласъ поздрави войницитЪ съ
обявяването на войната и,като очерта въ една кратка сби­
та и патриотична речь историческата задача, която въ този
сждбоносенъ моменть се възлага на армията, пожела на
всички чинове огъ полка бляскави победи вь тази открита
вечъ борба съ вКкознзта турска империя. Бурно, възторже­
но и нескончаемо „ура", избликъ на силно душевно настро­
ение, се изтръгна изъ ючачнигЕ гърди на Рилци при послед­
ните благопожелания на командира, което разтърси околна­
та местности и се понесе далечь по балканските урзи и чу-
кари, за да ги чуе и затрепери врагьтъ.
Вь 5 часа пр. пл. полкътъ въ походенъ рздъ се отпра­
ви по шосето на пжть за гр. Кюстендилъ. Въ мрачината,
встрани отъ ш есето, се ззбеляззаха да се мЕркатъ силуетите
на сръбскигЕ войници огъ Тимошката дивизия, която се 6Е
разположила на биваци по двегЕ страни на шосето, което
огъ с. Вратцз до Кюстендилъ предстазляваше единъ грама­
ден ь военень лагеръ. БЪше почнало да се развид Елява, ко­
га го полкътъ пристигна въ гр. Кюстендилъ и се разположи
за малка почивка въ двора на казармите си.
Научило за заминаването на полка, населението огъ гра­
да и околнитЬ близки села се 6 Е стекло масово да изпрати
саоигЕ мили и бтизки. Тукъ бЕха на своя радъ майки, бащи,
невЕсти, малки братчета, сестри и невръстни деца. Всичко
искаше да види за последенъ пжть, може би, своигЕ мили,
да ги цЕлуне и изпрати. Следъ малка почивка Рилци, обки-
чени съ цветя, съ вЕнци на гърдите и пушките си, къмъ 7
часа пр. пл. напустнаха двора на казармите на пжть по шо­
сето за гр. Дупница. Изправени, горди и съ весели лица,
въпрЕки тежкия си товаръ, т-Е крачеха бодри, начело на му-