Page 25 - istorija_rilci

- 26 -

Турция, никакво друго средство не ни остава, освенъ да
се обьрнемъ къмъ оръжието. Само съ това средство
ние виждаме, че ще можемъ да му спечелимъ закрила
нл живота и имота. Д|архи,,га въ турско заплаши и на-

Ш 1Я държавенъ живогъ Следъ кланегата въ Щипъ и
Кочани, намостз да се даде на страдалците правда
и удозпетворение, какви го ние искаме, турското прави­
телство затовЬда мобилизация на своит% въоръжени сили.
Така се иззида на тежк) изпитание нашето дългогър-
пение. Хуманните християнски чувства свещенниятъ
дьпгъ да се помага на братя, югаго ги застрашава из-
треаление, чесгьта и достойнството на Бьлгария Ми на-
лажиха повелителния дългъ да повикамъ подъ знамена­
та приготвените за отбрана на отечеството синове.
Нашето дЬло е праза, велико и свято. Съ смирено
у,ю та вте въ злкрилзга и помо дьта на Всевишния, въз-
весгязамъ на българския пародъ, че войната за човЬш-
ки праза на хрисгиян гтН въ Турция е обявена, Пов Тля-
вамь па хрзбрата българска войска да назлЬзе въ тур­
ски тЪ предТли!
Редомь и наедно съ насъ ще воюштъ противъ
обцил неприятель за еж ща га цель воискитъ на сдру-
жените сь България балкански държави: Сърбия, Гър-

ц а и Черна гора. И въ тал борба на кръста противъ
полумесеца, на сюбодата срещу тиранията ние ще има­
ме сим та шит е на всички ония, конто обича1Ъ правдата
и напредъка. Силен ь съ тия симпатии, нека юначният ъ
български войникъ си спомня геройските д^ла на свои­
те бащи и д Ьди и доблестьга па свзитЪ учители ру­
си освободители и нека лети отъ победа къмъ победа.
Нтпредъ! Богъ да е съ нзсъ!
Издаденъ въ ст. София на 5. окгомврий, 1912. год.
На първообразното сь соос вената на Негово Ве
линеегво Царл ржка написано:
„Фсрдинапдл»".

Манифестътъ, напечатанъ въ хиляди екземпляри, 61 ше
още отъ ранните зори па 5. окгомврий пръсна гъ по водките
градове, села и паланки на Цтретвото. Той беше посрещнати
сь небиза.лъ ентусиазъмъ, въодушевление и одобрение отъ
целил български нароцъ. Вестьга зз обявява тето на войната
издействува успокоително на народа ни, койго виждаше въ
този тьржествечъ и еждбмзсенъ акгъ първата крачка къмъ
разплата съ петвековния ни врагь и надежда за освобожде­
нието на поробените ни братя, находящи се отвъдъ грани­
ците ни въ Тракия и Македония.
Едновременно съ издаването на манифеста отъ страна
на Негово Величество бЪше отправена и следната знамена-