Page 253 - istorija_rilci

— 253 —

падения, като нещо обикновено беше почти ежедневното и
взаимно обстрелване на позициите съ обезпокоителенъ, а въ
много случай и барабанепь артилерийски огънь.
Така се водеше борбата до края на месецъ септемврий,
когато, вследствие на пробива при Добро поле и сключване­
то на примирието, полкътъ требваше да се оттегли и напу­
сне позиците си.

ПРОБИВЪТЪ НА ДОБРО-ПОЛЕ.

Примирието - оттеглянето на полка
отъ позициитЪ му. Демобилизацията.

На 14. септемврий 1918. год. съглашенската армия, съ­
средоточена вь по-голТмата си часть срещу позициите на 3.
п. Балканска дивизия при Добро-поле, предприе нападение
на този пункт ь и, като разшири усп Ьхите си въ първите не-
колко дена, успе да проникне въ нашите линии на дълбочи­
на около 25 километра на единъ фрнтъ отъ около 50 клм.
Това се извърши въ единъ моментъ, когато останалите части
отъ нашата армия при Битоля, Дойранъ и р. Струма храбро
отстояваха на позиците си и съ героизъмъ и себеотрицание
отбльсваха неприятелските нападения.
Вьпреки героизъма на некои отъ частите на нападна­
тия фронтъ, намериха се, обаче, доста измЬнници отъ разби­
тите полкове, които самоволно напуснаха частите си като
увлекоха съ себе си мнзго отъ слабохарактерните и изгуби­
ли самообладанието си войници. Тия тълпи отъ въоръжени
хора, освенъ че съ нежеланието си да се биятъ улесниха
противника безпрепятствено да разширява успехите си, но,
като ограбваха всичко, що срещаха по пжтя си, внасяха смутъ
въ тила, а съ това прГчеха и отслабваха нашата съпротива.
НЬкои отъ тия тьлпи не се свенеха да ограбватъ даже и
чаената собственность. Изгубили всЬко човешко достойнство,
те, като дезорганизираха всичко, що срещнеха по пжтя си,
станаха причина по петите си да докаратъ врага въ отече­
ството ни. Въ своята злоба и отмъщение тия тълпи отъ из-
верги и обезумели хора нападнаха и Главната ни квартира
въ гр. Кюстендилъ и, следъ като малтретираха и разтроиха
всичко на пжть презъ Радомиръ, гдето сжщо така разруши­
ха и разграбиха всичко, що намериха тамъ, се отправиха за
София, за да накажатъ управниците ни за погрома на Бъл­
гария, като не сметаха, че самите тЬ съ необузданите си
действия станаха причина преждевременно да го докаратъ.
Намериха се, обаче, доблестни български синове — офицери
и войници, които бързо се справиха въ Владая съ тия изме­

нили на дълга си безотечественици и, като въдвориха редъ,
спасиха отечеството оть пъленъ погромъ — да оставятъ