Page 255 - istorija_rilci

- 255 —

1. Да опраздни всички територии, които преди започва­
нето на войната принадлежаха на Сърбия и Гърция- Българ-
скит Ь власти въ заетите отъ съглашенските войски терито­
рии оставаха по местата си.
2. България ще демобилизира армията си, съ изключе­
ние на 3 пехотни дивизии и 4 конни полкове, които ще упо-
требятъ за охрана на Добруджа и източната граница.
3. БъггарскитБ пленници ще бждатъ употребени за ра­
бота по съобщенията до сключването на мира, а пленниците
на съюзените държави ще бждатъ освободени веднага,
4. Оръжието на демобилизираните войски ще се скла­
дира на известни пунктове подъ контролата на Съглашение­
то, а това, отнето отъ 4. гръцки корпусъ, ще се повърне,
ако не е изпратено въ Германия.
5. Всички части западно отъ скопския мердиянъ оста-
вагъ временно вь пленъ, офицерите запазвагъ оръжието си.

6. Германските и австрийските войски въ срокъ отъ
четири седмици да се изтеглятъ отъ България. Въ сдщия
срокъ да напуснатъ България дипломатическите и консулски­
те представители на Централните държави заедно съ тех­
ните иоданници.
Въ едно тайно приложение къмъ протокола се налага­
ха па България и следните тежки условия:

а) Съглашенските войски иматъ право да минатъ презъ
България, като използуватъ всички държавни железници; тк
ще контролиратъ телефонните, телеграфите и безжичните
телеграфни станции.
б) Войските па Великите сили ще окупиратъ известни
стратегически пунктове за гаранция; безъ особени причини
столицата нема да бжде окупирана.
в) Бъггорските пристанища ще бждатъ отворени за па­
раходите на съглашенските и неутрални дтржави.
г) Командуващиятъ Солунската армия си запазва право­
то да поиска прекратяването на всички сношения между Бъл­
гария и бившите й съюзници.
Това бкха условията, ксиго българското правителство и
народъ тр ебваше по силата на стеклите се обстоятелства да
приеме, понеже такава беше волята и желанието на по-
бедителя.
По силата на тия тежки условия Рилци требваше добро­
волно да се преклонятъ предъ злата орисница на сждбата и
да напуснатъ позициите си, които отъ две години бранеха
съ такава енергия, смелост и упоритость. На 30. септемврий
тк получиха съобщение за сключеното вече примирие, както
и запозедь за приготовление за напущание позициите си. На
2. октомврий вечерьта т к съ голема мжка и тжга на душата
си напуснаха тия мкста, гдето въ продължение на толкова
време бкха положили извънм крни усилия и бЪха дали толко­
ва мили, скжпи и незабравими жертви, Примирили се, че при