Page 256 - istorija_rilci
P. 256
— 256 —
стеклигЬ се обстоятелства не може повече да се продължа
ва борбата, тЪ съ наведени глави, отдавайки последня по
чить на загиналите си другари, се отдалечиха на пъть за
къмъ дефилето и на 5. октомврий, превозени по еталонно по
дековилната линия, пристигнаха въ гр. Дупница. На пъть по
шосето Дупница — Кюстендилъ полкътъ на б. октомврий но
щува при Ново-село, на 7. октомврий — при с. Багренци, а на
8. октомврий въ 8 ч. пр. пл. пристигна въ гр. Кюстендилъ.
тържественно посрЪщнатъ отъ гражданството и жителите на
околните до града села.
ДнитЬ 9. и 10. октомврий преминаха въ приготовление
и снабдяване съ уволнителни билети и други за пътуване по
железницата книжа, както и по приемане на облеклото, оръ
жието и снаряжението отъ подлежащите на уволнение запа
сни. На 11. октомврий замина и последната партида запасни,
изпратена съ благодарности отъ нейните началници за ло-
стойното държане вь боевете. При взаимни и задушевно сър
дечни сбогувания и прегръдки, запасните се отправиха по
домовете си, всредъ възторженото и гърмогласно „ура“ на
техните другари и благопожеланията па началствуващи лица
за мирна и ползотворна работа и готовност за доизкарване
народното въжделение на по-добъръ край, ако отечествени
те интереси изискатъ това.
Въ настоящата история на полка ние изложихме накрат
ко ония гигантски усилия, които Рилци проявиха въ Светов
на войната, въ която българскиятъ народъ се намеси отъ же
лание да осъществи обединението на племето си. Отъ нея
бъдещите поколения ще узнаятъ и ще се удивлваятъ на ония
велики и славни дела, които съ извършили техните пред
шественици за благото и преуспенането на своята родина.
Великите и славни д^ла на Рилци, проявени по бойните по
лета на Сърбия и Македония, ще останатъ на вечни времена
да изпълаатъ нашите сърдца. Те ще останатъ паметни въ
историята на полка и ще сочатъ на идните поколения, какъ
техните бащи, братя и деди съ се жертвували за обедине
нието на племето си. Отъ друга страна, тЬ ще ги окуража-
ватъ и напътствуватъ да следватъ тЬхния примеръ, защото
само по този начинъ ще може да се достигне благоденстви
ето и величието на племето ни.
Поклонъ предъ великата и светла памятъ на загинали
те Рилци, пръснати нъ незнайни и безкръстни гробове по
бойните полета на Сърбия и Македония.
Вечна слава и гордость на живите борци и радетели за
преуспеването и величието на България!
Тази история на полка е написана отъ полковника оть запаса, Терекиевъ Дончо,
който, като капитан-ь, е билъ адютантъ на 13, п. полкь презь СиЪтовната война.
@@®1©

