Page 254 - istorija_rilci

- 254 -

противника да се меси въ нашите държавни работи и на­
пълно да ни обезличи.
Разбира се, че всички тия печални събития не останаха
безъ отзвукъ за многострадалното ни отечество. На първо
време те наложиха отстъплението на другите наши армии,
които до последния моментъ храбро отстояваха на позициите
си. На 19. септемзрий неприятельтъ беше вече значително
разширилъ успехите си, кзкто по фронта, така и въ дълбо­
чина. Той беше се вече надвесилъ надъ Прилепъ въ тила
на частите отъ 1. Софийска дивизия при Битоля и надъ Ка-
вадарци и северните склонове на Мариаиската планина, ка­

то заплашваше тила и на I. армия при Дойранъ. Това стана
причина, щото тия наши части да по; учатъ на 20. септемврий
фаталната запоз^дъ за отстъпление, която т1з приведоха въ
изпълнение още същия день вечерьта безъ да гледатъ на
големите си успехи, които имаха до това време надъ врага.

Стеклите се неблагоприятни обстоятелства при Добро-
поле, които станаха причина за отстъплението и на дру­
гите наши армии при Битоля и Дойранъ, бързо като съ све­
ткавична бързина проникнаха и между редовете на Рилци.
Една обща тъга и загриженость се чувствуваше и виждаше
по измъчените имъ лица. ТТхъ ги измъчваше обстоятел­

ството, че можеше да имъ се наложи по заповЬдь да напус-
натъ позициите, кои го съ такава енергия и улоритость за­
щищаваха отъ близко две години. Въпреки всичко това, тЬ
съ същата твърдость и упоритость защищаваха позициите
си отъ нападигк на противника, които той въ последните
дни предприемаше съ цель да ни ги отнеме.
Нападението, което гърците на 27. септемврий — после­
дните дни отъ катастрофата — се опитаха да направягъ, бе­
ше отблъснато съ същото упорство, каквото врагътъ бЬше
назикналъ да познава въ миналото. Той за лишенъ пъть се
убеди, че съ сила ме е въ състояние да вземе позициите на
Рилци, на които тЬ бЬха готови до единъ да измратъ.
Катастрофата при Добро-поле до де да увери Българско­
то правителство, че армията ни, по причина на истощението
и растящето въ нея разложение, приченено отъ родоостъп-
нициге, не е въ състояние по-нататъкъ да продължава вой­

ната безъ рискъ да се докаратъ по-големи и непоправими
злини за отечеството ни. Ето защо то взема решение и по­
иска примирие отъ Съглашенското главно командуване, безъ
повече да се солидаризира съ пашите съюзници — герман­
ци, които по своето тежко положение, не беха въ съ­
стояние да ни помогнатъ.
На 29. септемврий въ гр. Солунъ нашата делегация, из­
пратена да води преговори за примирие, беше принудена да
подпише такова, условията на което й беха просто продик­
тувани — така, както искаше победительтъ, безъ да има пра­
во да направи н Ькакви възражения. Споредъ подписания про-
токолъ за примирието, България се задължаваше: