Page 29 - istorija_rilci

- 30 —

хода си и къмъ 7 ] 2 ч. сл. пл. пристигна при Взксевскитъ
ханчета, гдето се разположи на бивакъ за пренощуване. 4.
дружина на майоръ Мзриновъ остана да съпровожда и при­
крива скорострелното отделение отъ 7. полски артилерийски
- полкь и по тази причина закъсне и къмъ 9 ч. сл. пл. се
устанози на бивакъ по височините северно отъ с. Еремия.
Походътъ на днешния день беше доста труденъ — отъ
една страна, че хората не бкха се о де втегнали, а отъ дру­
га, по причина на лошия и планински пжть и честите за­
дръжки. Движението на колоната често пжти беше възпре­
пятствувано и задьржано отъ много го обози и паркови взво­
дове на действуващата напредъ 2. пех. бригада. Тк беха
просто заприщили тесния и стръменъ балкански пжть и не
дззаха вьзмзжюеть лесно да става движението по него.
До 9 чка пр. пл. на б. охгомврий полкътъ бЬше на би­
вака си при Взксевските ханове. Понеже нЬмаше разпореж­
дане за тръгване, о це съ разсъмване бЬха постазени ка­
заните за приготовление на обедната храна. Къмъ 914 ч. пр.
пл. полкътъ получи устна запозЬдь отъ командира на бри-
гадата да се отправи веднага за границата при поста Черна­
та скала. Набързо се развали бивака, като се разсипаха и ка­
заните и вь 9 1 2 часа полкътъ сь придадената му 7. пла­
нинска батарея отъ 2. пл. артилерийски полкъ се отправи
въ походъ.
Походътъ, по причина на дъждовното Бреме и много
лжжя тесенъ пжть, който минава по долината на реката
РЬчица, бЬше доста труденъ. Трудностьта му се още повече
увеличаваше отъ честите задръжки и спирания отъ пат [тупа­
лите се много обзз1 по долината на реката. Кьмъ сбЬдъ
полкътъ пристигна при селото Църварица и следъ една го­
ляма почивка вь 2 часа сл. пл. потегли за къмъ Черна­
та скала.
Съ наближаванието къкъ границата започнаха да се чу-
ватъ вече топовпите гърмежи отъ къмъ южна посека, които
съ възкачванието къмъ билото ставаха все по-ясни и по-ясни.
Всичко това подейстзува като електрически токъ па войниш­
ката душа, а особено срещата на границата на една
група отъ около 20 души пленници-турци, конвоирани отъ
опълченци, които бЬха предметъ на особена радости и въз­
клицание отъ всички чинове на полка, които въ техно лице
виждаха потвърждението за нанесената победа надъ врага и
закрепване на верата и надеждата въ щастливия изходъ
отъ току-що начеващата се война.

Особено трогателенъ бЬше моментътъ, когато къмъ
3 3Ц ч. сл. пл. полкътъ преминаваше пограничната линия.
Тукъ при особенъ ен гусиазъмъ, громко и нескончаемо „ура“
сь развето знаме и народния химнъ „Шуми Марица“, роти­
те, коленичейки съ снети шапки и пушки на молитва, целу-