Page 6 - istorija_rilci

^Р^оооооооо оо оооооо ооооооод ооооофоооооо^ооооооооойооооаросс оосооооо ооооороо офоооаоооооооаоо^^^
о о "
О 0 ^о^е^оо000 О°0°ое®©оооо Рооо©ш°0°д0

На Рмлци.

„Опь днеска нататгкь българскиятъ
родъ история има и става народъ*.

(Из, Вазозъ: „Паисий“.)

Въ 1762. г. прогърмя отъ Аюнъ гласътъ на отецъ Паи­
сий. И тръгна изъ тъмните дебри на българската земя откро­
вението на нашата история; народътъ четеше своята алексан-
дрия и растеше бърже неговиятъ духъ, който сто и десеть
години по-късно, въ 1872. год., създаде екзархията. И само
четири години следъ последната дата пукна черешовото топче, и
чу се гласътъ на великия Гладстонъ... Дойде освобождението ■ • *
и разкъсването на голямото, но още незакрепнало царство
на българската култура — екзархията, обединяваща чрезъ
езикъ, училище и черква българите отъ Тулча до А'остуръ..*
А не бЬше много отдавна, когато, малко преди кримската
война, Ами Буе описваше нашите овчари около Цзриградъ,
като нозъ народъ. Създаде се — при небивало историческо
ликуваме и при бурно изразено огорчение отъ неправдата въ
Берлинъ — третото българско царство. И то тръгна изъ
пътя на великите завети: освобождението тръбваше да бъ­
де продължено въпреки толкова трудните балкански усло­
вия. Наскоро дойде съединението и . . . Сливница, където на­
ши гЪ западни съседи още тогава погребаха първата илюзия
за балканско споразумение. Възхождаше славата на българ­
ския род>,и Езропа удивена гледаше, какъ изъ безкрайните
пепелища 11а историческото забвение се ражда единъ смЪлъ
борецъ за свобода и упоритъ рздетель за миръ и благоден­
ствие. Но историята още на беше станала живо дкло, защо-
то европейскиятъ духъ не можеше да разбере усилията на на-
н.мтЪ славни будители, които твореха една нова цивилизация
въ недрата на отоманската империя. И това дело дойде. 1о
бЬ великата 1912. година, годината на кръстоносната война
за освобождение. И за нея можемъ да повторичъ думите на
славния полски поетъ и изгнанникъ: „Годино паметна . . .
(Ад. Мицкиевичъ: Панъ Тадеушъ). И чзкь тогава, сто и
нетдесетъ години следъ викътъ на отецъ Паисий, Европа да­
де, възторжена и смутена, своето признание. И каква отго­
ворност носимъ ние, българите, предъ идеята за миръ и
чозьдина, и на какво основание ни обвиняватъ, че сме се
възхищавали огъ бойнигЬ поцзизи на нашия народъ и че не
сме станали европейци, когато презъ цЪли векове ние прави­
хме кървава преграда срещу варварските напори отъ изтокъ,
за да може Европа да изгради своята културна мошь? Кога­
то тъкмо модерния гъ езропеизъмъ е закърмилъ нашите пър­
ви борци същдеите на свободата и демокрацията? Когато