Page 7 - istorija_rilci

II

сжщиятъ тоя европеизъмъ даде, нека го пОвтсримъ, своето при­
знание едва следи Лозенъ-градъ, Люле-Бургазъ, Одринъ и
Булаиръ?/ И какъвъ може да бжде нашиятъ гр Ьхъ следъ оно-
ва, което стана между 1914. и 1918. години, и онова; което
по :ледва всеобщата Бойна? !...

* *
Вдигнаха се чедата на Осогово и се понесоха па югъ
къмъ долна земя, край БЕло море. Да занесатъ свобода и
братска утеха, да съберагь родни краища. И ето ние четемъ
аь тая книга за Царево село, Кочани, Щипъ, Плачковица,
Струмица, Дойранъ, Кукушъ, Солунъ ... Предъ нашитЕ очи
е видението на омая могжща бронзова колона, която, настръх­
нала отъ ножоветЪ на 5,300 бойци, преваля Чериата-скала,
начело съ онова славно знаме, . . И Ш/ми-Марица възвестя­
ва свобода на героич ш Македония.,. И по-нататъкъ, далече
на югъ и юго-изтокъ ... до Булаиръ: „Напредъ и все на-
предъ . . .“. А сетне, а сетне ! .. Ние чрезъ тая книга сме

заедно съ желЬзнитЬ рилцидл тя ни води по естчки бранни
поля оть Брегалница, Калиманци до Вардаръ и Черна, и отъ
Струма до Серетъ . .. И възхищаваме се отъ подвига и тръп-
немъ предъ страданията на децата на Осогово, и горди сме,
че тЪ не дадоха пито единъ измЪчникъ, че никога не паднаха
духомъ, че до край бЕха в^рни на клетвата и останаха достой­
ни носители, като потомци на Самуила, на неговата борческа
непримиримость и слава. Защото—такъвъ жребий ни отреди
сждбага: съ мечъ да разчистваме полето на нашето слово и
нашия плугъ. Е го всичхитЪ ни войни б Еха за свобода, за
родна черква, за бащини етикъ и за стопанска сигурностъ;
следъ всЬка победа пашитЕ царе, мждри и багатури сд се
връщали съ латрияршески корони и търговски договори. И
кой би могълъ, напримЪръ, да разсече съ макаръ най-стро­
гия логически анализъ величествения синтези на нашата исто­
рия —• народъ и черква? Или кжде другаде понятието за на­
родна черква е било така бляскаво завършено? А псдъ чер­
ква въ оная епоха требва да разбираме образование и про-
свЪта, т. е — култура и цивилизация. Затова, въ ония далеч-
ни времена, кралет% на всесилни днес и западни народи се
кълнЕха върху великолепните паметници на тогавашната
българска писмености. Но нека повторнмъ: какво би станало
съ всичкитЬ ни културни постижения, ако не б4ш:е кора­
вата десница на българския воинъ да стяжава и брани дсмъ
и гробове, езикъ и вЪра? Да! Какво би останало отъ на шия
малъкъ народъ тука, на тоя кървавъ и вЬковепъ кръст о-
пжть, ако не бЬше толкова храбъръ и толкова търпеливъ,
ако не бЕха вЬрни думитЪ на Пенчо Славейкови:
Духъ, слово, помисълъ, плугъ и мечъ —
всичко е събрано въ една речь;