Page 100 - kraiste

затворен в едно мазе, пригодено за затвор. Другите двама под стро­

га охрана са отведени в г. Радомир за разпит от подполковник
Задреновски, командир на пристигналата в града руска военна част
от Четвърти улански харковски полк. В града била и четата на Ильо
войвода, който представил на руския командир арестуваните от
въстаниците. Те дали подробни сведения за наличната турска сила в

града и предложили руската войска да го завладее. Подполковник
Задреновски ги приел много любезно, като представители на бъл­
гарския народ, но им пояснил, че има сключено военно споразуме­

ние за примирие между двете враждуващи страни, като войските
остават на това място, където ги е заварило споразумението. Можел
да влезе в града при условие, че получи писмена молба от българи

и турци, и то след съгласието на неговите началници.
На 3/15 януари 1878 г. Ильо войвода с четата си и двамата
пратеници идват в с. Коньово. След кратка почивка двамата про­
дължават за Кюстендил, отиват право във Временната градска уп­

рава и докладват предложението на руския командир, което хвърля
в паника турците. Същият ден за Соволяно с проучвателна цел за­
минава Васил Митрев. Нямайки търпение, до неговото завръщане
Временната градска управа взима решение за с. Соволяно да зами­

не 10-членна делегация в състав: Алексо Караманов, поп Манчо,
Тоне Лазаров, поп Иванов, Иван Илиев Сиромахов, Мито
Стоимиров, Бунев и останалите пак са турци. На въстаниците се

представили само Алексо Караманов, Иван Сиромашки и поп Манчо.
Другите се уплашили и се върнали по средата на пътя. Тримата би­
ли арестувани и отведени при сръбския подофицер Стефан
Соколович, тъй като в момента Симо Соколов отсъствувал от

селото. Това събитие е отразено в мемоарите на Кирил Попов така:
„Отрядът успял да вдигне селяните от Краище на масово въстание,
като се свличат като лавина от планините на Краище, помитат тур­

ската власт в селата и заплашват с нахлуване в града. Става ясно,
че за сръбска войска въобще не може да се говори.
Ала турците не биха предали града без бой на неорганизира­

ните въстанали селяни, а въоръжението на въстаниците е такова, че
не са в състояние да влязат насила в града, в който има значителен
брой добре въоръжени местни турци и бежанци. Освен да се прило­

жи хитрост. Пратениците, заинтересувани от по-скорошното про­
гонване на турците, дават своето съгласие да скрият от тях истина­
та и да потвърдят, че на север от града наистина има сръбски

97