Page 101 - kraiste

войници. Нещо повече. Алексо Караманов и Иван Сиромашии доб­

роволно остават при въстаниците, а третият пратеник поп Манчо
отнася писмо до Временната управа, в което Стефан Соколович,
като представител на „редовна сръбска армия“ иска в двудневен срок
турското население в града да предаде своето въоръжение, като го

складира при мюсюлманските гробища. Срещу това Соколович га­
рантира и живота, имота, честта на турското население в
Кюстендил.“

На 4/16 януари 1878 г. поп Манчо предава ултимативното пис­
мо на Мустафа ефенди. Той веднага свиква съвещание, на което под
съмнение се поставя въпросът за присъствието на сръбска войска в
с. Соволяно. Взема се решение поп Манчо да отиде отново в с.
Соволяно и оттам да доведе трима сръбски войници. Това той

изпълнява. Имената на двамата „сръбски войници“ са известни.
Единият е войводата Иванчо Милошов Грънчаров - Миткалото, а
другият е Петър Радев. Тримата пристигат в Кюстендил на коне,

като Петър Радев е с преметната през рамо войнишка торба.
Мустафа ефенди протака преговорите с тях, тъй като е изпра­
тил куриери в Крива Паланка за помощ от турска войска. Тримата
„войници“ са приети от кюстендилския митрополит Иларион, на ко­

гото казват истината, че те не са представители на сръбска войска.
Късно следобед Христо Векиларчев се завръща от село Коньово и
донася вест, че Ильо войвода е упълномощен да води разговори за

влизане на руската войска в града. Веднага с файтон заминава за
Коньово митрополит Иларион, който се споразумява с Ильо войво­
да да бъде изпратена от страна на Временното градско управление
делегация в Радомир. На 5/17 януари рано сутринта на заседание на
Временното градско управление митрополитът призовал за спеш­

ното изпращане на делегацията. За членове на същата са избрани:
Мито Чорбажди Гогов и търговеца молла Али, татарин, много доб­
ре знаещ руски език.

Към обед вместо успокоение в града настъпила отново паника.
Младият търговец Андон Д. Самоковлийски получил писмо от Симо
Соколович, с което настоявал турците незабавно да предадат оръ­
жието си. Временната управа отново спешно се събира на заседа­

ние и взима решение да изпрати Димитър Христов Джоков. придру­
жен от турски полицаи, в с. Коньово, при Ильо войвода. Не го
намират, защото той заминал с двамата делегати за Радомир при

подполковник Задреновски. Заместникът на Ильо войвода преценил,

98