Page 98 - kraiste
P. 98
Иванчо Милошов Грънчаров, известен с прякора Миткалото.
Населението в Краище масово участвало във въстанието въп
реки зимните условия. Преди въстанието турчите са реквизирали
волски шейни и селяни, да превозват бягащи турчи от пункта в с.
Върба, Радомирско, до Кьоновската планина. В Краище, с изключе
ние на 5-6 села, турчи не са живеели, но са идвали представители на
властта, като са извършвали често пъти тежки престъпления. В на
вечерието на въстанието и неговото времедействие са убити турчи,
пристигнали в селата Извор, Долни Кортен, Трекляно, Райчиловчи,
Косово, Брестнича, Чешлянчи, Горна и Долна Лисина, Горно Уйно
и Злогош за грабежи.
По неуточнени данни въстаническият отряд в Трекляно е наб
роявал около 5000 души, а в Извор - 3000 души. Двата отряда тръг
ват да освобождават Кюстендил и селата около града. Пътят на
Треклянския отряд е по така известния „бански път“, минаващ през
селата Габрешевчи, Сушича, Злогош, Полска Скакавича, Раждавича,
Стенско, Ямборено /сега кв. на Драговищича/ и Соволяно.
Изворският отряд преминава през селата Горни Кортен, Полетинчи,
Горановчи, Перивол /сега Драговищича/, като двата отряда се съ
единяват в с. Соволяно, близо до г. Кюстендил. По пътя си не сре
щат никаква съпротива. Гостоприемното и родолюбиво население
на с. Соволяно с готовност и обич приема въстаничите, настаня
вайки ги в къщите, мазетата и други помещения, а в двора на Стоян
Цучуранов в големи казани се приготвяла храна. Зимата е в своята
стихия - студ и виеличи. Освобождението на Краище Симо Соколов
документира в писмото си до Захари Стоянов така:, До 23 декември/
4 януари Брезнишката, Трънската и чак до Кюстендил беше всичко
освободено и всичко беше се дигнало на оръжие. Аз тогава разпо
лагах с около 6000 въстаника, но повече с тояги... На Кюстендил
имаше 3000 въстаничи, между тях 280 пушки, а другите с тояги и
секири...“.
Радостта на освободеното население е краткотрайна. Неканено
и неочаквано в освободените райони нахлува сръбска войска от
Първи гружански батальон от Крагуевачката бригада под команд
ването на Васа Банкович. Според сръбските архивни източничи то
ва е станало на 23 декември / 4 януари със завладяването на г. Трън,
където се разполага щабът на батальона. Незабавно сръбски войс
кови части се отправят към Брезник и Радомир, за да агитират насе
лението за присъединяване към Сърбия. Пристигналата руска войска
95

