Page 118 - kraiste
P. 118
В края на XIX и началото на XX в. са предприети редица ме
роприятия в областта на комуникациите, главно в строеж на пъти
ща и пощенско обслужване. На 16 януари 1890 г. телеграфопощен-
ската станция в с. Извор е преместена в Босилеград. От същата
дата са въведени службите за вътрешна и международна пощенска
и телеграфна кореспонденция, пощенски бонове, пощенски колети,
ценни книжа, издаване на пощенски и телеграфни записи. Тъй като
в града не е имало ковчежническа (финансова) служба, службата за
изплащане на записи е въведена от 16 октомври 1897 г., а за подава
не на международни пощенски и телеграфни записи - 1 януари 1899
г. От 1 ноември 1897 г. са въведени службите за абониране на вест
ници и списания и за пощенска спестовна каса.
Следващата телеграфопощенска станция е открита на 1 декем
ври 1908 г. в с. Дивля само за вътрешна и международна пощенска
и телеграфна кореспонденция, а от 1 март следващата година всич
ки останали служби. В с. Трекляно телеграфопощенската станция е
открита на 20 август 1910 г. само за вътрешна и международна по
щенска и телеграфна кореспонденция, а останалите служби от 1 ап
рил 1911 г.
Село Долна Любата се сдобива с телеграфопощенска станция
от 14 февруари 1918 г., а с. Божица от 17 юли 1917 г. Това сателег-
рафопощенскитестанции в Краище до края на Първата световна вой
на през 1918 г.
ПЪРВИЯТ СЕЛСКИ БУНТ В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
Той принадлежи на селяните от Краище. След Освобождението
от турско робство през 1878 г. насилствено отнетата им преди го
дини земя не била върната и принадлежала на няколко бейове, жи
веещи в Кюстендил, които имали богати чифлици край града.
Селяните са задължени да дават безплатен труд в чифлиците и без
платна селскостопанска продукция, определена от бейовете. Срещу
този тежък данък селяните се разбунтували и отказали да го издъл
жават на бейовете. Те потърсили съдействието на държавната власт
в лицето на Народното събрание. На 28 април 1880 г. е открито 21-
вото заседание на Второто народно събрание от Петко Р. Славейков.
Той дал думата на народния представител Н. Хранов да прочете пър
во протеста на селяните от селата Чешлянци, Метохия и Царица, в
115

