Page 118 - kraiste
P. 118

В края на XIX и началото на XX в. са предприети редица ме­

             роприятия в областта на комуникациите, главно в строеж на пъти­
             ща и пощенско обслужване. На 16 януари 1890 г. телеграфопощен-
             ската станция в с. Извор е преместена в Босилеград. От същата
             дата са въведени службите за вътрешна и международна пощенска

             и телеграфна кореспонденция, пощенски бонове, пощенски колети,
             ценни книжа, издаване на пощенски и телеграфни записи. Тъй като
             в града не е имало ковчежническа (финансова) служба, службата за

             изплащане на записи е въведена от 16 октомври 1897 г., а за подава­
             не на международни пощенски и телеграфни записи - 1 януари 1899
             г. От 1 ноември 1897 г. са въведени службите за абониране на вест­

             ници и списания и за пощенска спестовна каса.
                    Следващата телеграфопощенска станция е открита на 1 декем­
             ври 1908 г. в с. Дивля само за вътрешна и международна пощенска
             и телеграфна кореспонденция, а от 1 март следващата година всич­

             ки останали служби. В с. Трекляно телеграфопощенската станция е
             открита на 20 август 1910 г. само за вътрешна и международна по­
             щенска и телеграфна кореспонденция, а останалите служби от 1 ап­
             рил 1911 г.

                    Село Долна Любата се сдобива с телеграфопощенска станция
             от 14 февруари 1918 г., а с. Божица от 17 юли 1917 г. Това сателег-
             рафопощенскитестанции в Краище до края на Първата световна вой­
             на през 1918 г.





                ПЪРВИЯТ СЕЛСКИ БУНТ В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ



                    Той принадлежи на селяните от Краище. След Освобождението
             от турско робство през 1878 г. насилствено отнетата им преди го­

             дини земя не била върната и принадлежала на няколко бейове, жи­
             веещи в Кюстендил, които имали богати чифлици край града.
             Селяните са задължени да дават безплатен труд в чифлиците и без­

             платна селскостопанска продукция, определена от бейовете. Срещу
             този тежък данък селяните се разбунтували и отказали да го издъл­
             жават на бейовете. Те потърсили съдействието на държавната власт
             в лицето на Народното събрание. На 28 април 1880 г. е открито 21-

             вото заседание на Второто народно събрание от Петко Р. Славейков.
             Той дал думата на народния представител Н. Хранов да прочете пър­
             во протеста на селяните от селата Чешлянци, Метохия и Царица, в



                                                                                                        115
   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122   123