Page 117 - kraiste
P. 117

те къщи. Тя е каменна сграда, около 50 крачки дълга и 25 широка,
             разделена на три отделения, с дъсчен таван и каменен под. Във фа­
             садата се намира отворен перистал, в който са изобразени

             митарствата, мъката в пъкела и за такива грехове, които краищенци
             могат може би само от тях да научат. Църквата е съградена в 1834
             г., когато турците след Одринския мир почнали да позволяват.“
                    Село Извор като административен център бързо нараснало.

             Дошли нови заселници от околните села, отворили кръчми и дюкяни.
             То е първото село в Княжество България с телеграфопощенска
             станция. Телеграфната линия е построена от Кюстендил - Ямборено,

              Полетинци - Горни Кортен - Извор под ръководството на главния
             телеграфен механик при Централното телеграфопощенско управ­
             ление И. Слепотрон, през 1883 г. Той се простудил, тежко заболял и
              починал в Кюстендилската болница.
                     През 1883 г. е приет закон за ново административно-територи­

              ално деление на страната с образуване на градски и селски общини.
              Общините в Изворска околия са намалени от 13 на 10 и са:
              Босилеградска (селска), Злогошка, Изворска, Треклянска, Божичка,

              Драгойчинска, Долнолюбатска, Черноощичка, Горноуйненска и
              Бранковска.
                     Към Радомирска околия е Дивлянска община със селата Дивля,
              Враня стена, Калотинци, Раянци, Мурено, Горна Глоговица, Долна

              Глоговица, Горна Врабча, Долна Врабча, Смиров дол.
                     Към Трънска околия е Долномелненската община със селата
              Долна Мелна, Горна Мелна, Лева река, Дълга лука, Горочевци и

              Къшле.
                     През 1887 г. Изворска околия е имала: 30 дърводелци, 26 майс­
              тори на каци и бурета, 95 шивачи, 25 майстори на шапки и кожуси,
              68 търговци, 9 колари за превозване на стоки, 2 гостилници, 18

              свещеници, 21 учители, 1 лекар, 1 водна валявица, 3 гребенеца за
              вълна, 7 грънчари, 2 майстори на въжета и 1 бояджия на платове.
              Няма електрическо осветление, болница, аптека, бръснарница,

              часовникар. Има 947 мъже и 9 жени грамотни, останалите
              неграмотни. През годината са се родили 615 деца, от които 327
              момчета.
                     На 27 ноември 1889 г. в заседание на Народното събрание е

              удовлетворена молбата на първенците от Краище околийският цен­
              тър от с. Извор да се премести в Босилеград. По-късно
              Босилеградска околия преминава към Кюстендилска околия.



               114
   112   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122