Page 38 - kraiste

ратил много добре обучени отряди, предвождани от сина му
Сюлейман. След тежко сражение при Димотика Йоан V Палеолог е

разбит. Турските отряди се настанили в крепостта Галиполи, като
отказали да се завърнат в Мала Азия, с което поставили началото
на нашествието на Балканския полуостров и Европа. Първото мир­
но племе, преминало през прохода на Дарданелите, е юруците -

скотовъди на големи овчи стада, намерили богати пасбища в
Родопите. По-късно част от тях дошли в планините на Краище.
От 1354 г. турците предприемат походите си в Тракия, унищо­

жавайки всичко българско. След смъртта на сръбския завоевател
крал Стефан Душан на 20 декември 1355 г. държавата му се разпад­
нала на отделни княжества в поробените български региони. За крал
в земите между градовете Прилеп, Скопие, Призрен се провъзгла­

сил Вълкашин, а брат му Углеша в земите около Серес и Драма.
Други самостоятелни владетели са: Хлапен - в Костур и Воден;
Андрей - в Охрид; Богдан - в Струга; Хрельо - в Струмица; Крали

Марко - в Прилеп. Най-голямо и могъщо било Велбъждкото
княжество, разпростряло се върху стари български земи между ре­
ките Струма и Вардар, обхващащо днешните региони:
Кюстендилски, Дупнишки, Петрички, Мелнишки, Тиквешки,

Велешки, Дойрански, Струмишки, Родовишки, Щипски, Краище и
Враня. Владетел на княжеството е Деян. След неговата смърт вла­
детели стават съпругата му Теодора (истинското й име е Евдокия) и

синовете Йоан и Константин. Според византийски летописци меж­
ду 70-те и 80-те години на XV в. Велбъжд става столица на
княжеството, управлявано от тримата. След смъртта на Теодора и
на Йоан /1381 г./ самостоятелен владетел остава Константин.

Княжеството става васално на турците. През 1332 г. областта
Мраката, т. е. сега Радомирска околия, е присъединена към
Велбъждкото княжество, като Знеполе и търговският център

Сирищник останали извън него.
За превземането на г. Велбъжд /Кюстендил/ от турците чер­
пим исторически сведения от популярните турски историци Нетри
и Сеаделин, които пишат, че войските на султан Мурад, когато стиг­

нали до г. Ихтиман, султанът повикал военачалниците на съвет, за
да набележат най-лекия и безопасен път в похода им на запад. По

същото време при султана пристига Константин, за да засвидетелс­
тва своето васалство, като предложил услугата си да преведе турс­
ката войска през Сапарева баня, Дупница до Кюстендил. В

35