Page 15 - kustendil_stolica

Въведение

ПРЕД НАЧЕРТАН И Е И ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Б ерлинският договор поставя Кюстендилския край в пограничната
зона на възстановената българска държава. Предопределение, кое­
то оказва влияние върху по-сетнешното му историческо развитие. Отвъд
браздата остават територии с компактно българско население, проявяващо
тежнение за единение със свободното Отечество. При решаването на на­
ционалния въпрос се оформят три основни фактора - държавата, Екзархи­
ята и революционното движение. Тяхното взаимодействие и противоречия
резонират в освободителния процес. Противопоставянето в тактическите
похвати намира своето единение в преследването на стратегическата цел за
постигането на обединена България.
На Кюстендил се пада една от важните задачи - да бъде тилова база и
изходна позиция на организираните усилия на основните фактори. Или,
както получава образното определение, той се превръща във „вратата към
Македония“. Още преди да започнат да функционират държавните струк­
тури, от района действат революционни формирования. Тук се съсредото­
чават много бежанци. Лятото на 1878 г. се използва за подготовка на въс-
таническа акция като демонстрация на несъгласие с решенията от Берлин.
Екзархийският митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски оглавява
движението. В Кюстендил е създаден комитет „Единство“, където се включ­
ват митрополитите Иларион Ловчански и Кюстендилски и Кирил Скопски.
В двора на църквата „Св. Мина“ край града революционерите, оглавявани
от Ильо войвода, приемат задачата за провеждане на въоръжена акция в
Македония и утвърждават за свой политически ръководител Натанаил.
Усилията се насочват към подготовка на въстание. Заедно с местните сили
в Кюстендил пристигат и чети, предвождани от офицери. През септември
1878 г. бойно формирование, командвано от Адам Калмиков, преминава
границата при Деве баир, но е отхвърлено от противника. Същата съдба
има и четата, предвождана от Луис Войткевич, опитала се да прекоси поло­
сата при с. Каменица.
На 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание. Бой­
ните действия по долините на Струма и Места протичат с различна интен­
зивност. Кюстендил постепенно се налага като седалище на Централния
комитет. Заедно с Натанаил, тук поетапно пристигат членовете на ръковод­
ството - Стефан Стамболов и Никола Обретенов. Събраните бойци са съсре­
доточени в Краището. Под ръководството на отзовалия се деец на херцего-
винското освободително движение Мирослав Хубмаер те са организирани

13