Page 16 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

в чети и настанени по селата. В Босилеград е разположен щабът, на който
се подчиняват 552 души. След близо половингодишен престой в Краището
през април и май 1879 г. те преминават границата и дават редица сражения
на турската армия, достигайки до Демир Капия. В Кюстендил също са фор­
мирани няколко чети, участващи във финалния акорд на въстанието.1
Още в първите години след Освобождението, когато се полагат темелите
на младата държава, в пограничната зона протичат по-особени процеси. Те
са свързани с пребиваването на бежанци и революционни формирования в
Кюстендилския край. В продължение на десетилетия тези характеристики
дават своя отпечатък върху града. В първите няколко следосвобожденски
години идват над 2700 души.2 Преброяванията преди Балканските войни
отчитат редовно над 2000 души заселници от Македония. Макар и част от
тях да продължават пътуването си предимно към столицата, други остават
за постоянно в Кюстендил. Въпреки текучеството бежанците се оказват зна­
чителна част от българите не само в града, но и в района.3 Пораждат се до­
пълнителни социални проблеми по осигуряването с подслон, прехрана и
работа за новодошлите. Самите те се обединяват в сдружения, които имат
за цел освобождението на Македония и присъединяването й към България.

В Кюстендил подобно дружество е учредено в началото на 1885 г. Така се
поставят основите на една десетилетна традиция за организиране на бежа­
нците в структури по землячески, професионален, полов, възрастов и т. н.
признак. Някои от тях имат мимолетно съществуване, но други функцио­
нират продължително време.
Сред основните им занимания е подготовката на въоръжени формации,
които да проникнат в районите, останали под турска власт, и да повдигнат
населението на борба за свобода. Стихийните прояви и авантюри, като из­
пращането през май 1885 г. на четата на Адам Калмиков от Кюстендил в
Македония, където набързо е разбита4, отстъпват място на подготвената и
стегната организация. Една такава, учредена в Пловдив, известна с най-по­
пулярното си име Български таен централен революционен комитет, след
около седем месеца съществуване на 6 септември 1885 г. присъединява Из­
точна Румелия към България. Всенародната еуфория залива национални­
те предели, а бежанците са сред доброволците за защита на съединисткото
дело.5 В Кюстендил се създават чети, предвождани от Стоян Богданцалиев,
Димитър Юруков и Димитър Попгеоргиев Беровски. Заселилият се в гра­
да Ильо войвода въпреки напредналата възраст се включва в редиците на
борците.6
Вместо очакваната война с Турция, България е нападната от Сърбия.
Ударите в гръб на Балканите се използват често и са сред основните обви­
нения в недобросъседство. Те са част от арсенала при разпалването на мъст
и като повод за обявяване на война. Кюстендилският край пръв е подло­
жен на агресия. На 30 октомври е убит български граничар, а на 1 ноември
1885 г. сръбската армия започва обстрел именно в зоната на босилеградс-
кия участък. На другия ден на много места браздата е пресечена от Дунав

И