Page 114 - kustendil_stolica
P. 114
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
на монарха на 10 юли 1916 г. заминават престолонаследникът, ген. Н. Же
ков, полк. Ив. Луков, подп. Ив. Йонков и германският офицер за свръзка
майор фон Егелинг. Срещата няма кой знае какъв успех и отношенията ос
тават обтегнати, но армейският командващ остава засега на поста си.
Последната десетдневка на месеца дава все повече сигнали за услож
няване на положението с Румъния. От генералите фон Фалкенхайн и фон
Конрад са получени телеграми в ЩДА. В Кюстендил К. Жостов и Н. Жеков
стигат до изводите български войски да не бъдат изпращани в Трансилва
ния. Армейските стратези имат разработен план под буква В. За сплашва
не да послужи концентрация на сили в Добруджа и по река Дунав, като се
достави своевременно австрийският понтонен мост. Главнокомандващият
заминава на среща с царя по тези и редица други други въпроси, свързани
предимно със снабдяването на армията и населението. Последните пробле
ми обаче не са обсъждани между ген. Н. Жеков и монарха.
Твърд в убеждението си, началникът на ЩДА поддържа идеята за пре
вантивен удар по Румъния веднага щом тя започне мобилизацията си. Пре
вземането на Тутракан е ключов момент, но настъплението на главните
български сили се организира през Добрич, като по този начин се застра
шава тилът на противника. Избягва се безводната зона и множеството кре
пости и позиции на перпендикулярните хребети, непосредствено по дунав
ския бряг. Удобна позиция за отбрана се открива едва на линията Кюстен-
джа-Черна вода. След достигането й може да се обмисля прехвърлянето на
части във Влашката низина. Тревожени сигнали идват от Скопие. Герман
ците предприемат изтеглянето на 101-ва дивизия и планират командващ на
фронта с Румъния да бъде фелдмаршал Макензен. Ген. К. Жостов отхвърля
и двете възможности, като особено недоволства от втората.81
Той отново си навлича гнева на немците. Военноморският аташе ка
питан III ранг Ханс-Юрген фон Арним, за пореден път добре информи
ран, изпраща детайлни портрети на българските управляващи фактори на
държавния секретар на министерството на марината адмирал Алфред фон
Тирпиц. На първо място е очертана фигурата на ген. К. Жостов. Според гер
манеца началникът на ЩДА е основният лидер на опозицията в армията и
безспорен русофил. Дамгосването е особено силно и подкрепено от някои
негови сведения относно правотата на немската позиция за съобразяване
с Гърция. Друго несъгласие провокира постоянното изискване срещу гер
манските военните доставки да се получават реципрочни български стоки.
Началникът на ЩДА е припознат за главен враг и пречка за двустранните
отношения. Аташето чертае притежаваните качества на набедения за про
тивник: „Жостов е наистина прекалено умен, за да се компрометира лич
но, и е политически много здраво подкрепян от Демократическата партия,
щото да може да се действа срещу него. Във всеки случай все още не му е
дошло времето за това“. Опитът да се привлече в орбитата на Берлин чрез
визитата му по фронтовете се проваля след австроунгарските неуспехи в
Буковина. Затова присъдата, макар и в перспектива, е произнесена: „Да се
112

