Page 112 - kustendil_stolica
P. 112
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Времето се оказва подходящо за военен и политически туризъм. В рам
ките на месеца в Кюстендил идват още високи германски гости. След ня
колкодневен престой в столицата на 28 юни 1916 г. в 14 часа със специален
влак на гарата пристига делегация от Райхстага. Тя включва представители
на различни политически сили и евентуалното присъствие на социалдемо
крати изнервя царя. Оказва се, че депутатите са от другата част на спектъра,
някои със синя кръв и даже с демонстрирани научни достижения. В едина-
десетчленния състав са Фрайхер фон Гамп-Масаунен, д-р фон Хайделбранд
унд дер Лазе, Ернст Васерман, Херман Дитрих, Д. Науман, д-р княз Друц-
ки Любецки, д-р Хайнрих Мюлер, д-р Вилхелм Маер, Матияс Ерцбергер,
д-р Густав Щреземан, д-р Прайфлер. Делегацията е посрещната на гаровия
перон от генералите Н. Жеков и К. Жостов заедно с офицери от Главната
квартира и представители на цивилната власт. Ученически хор изпълня
ва българския и германския химн. След официалното представяне гостите
са транспортирани към центъра на града с автомобили. Шпалир от учени
ци и ученички хвърля цветя и сканира „ура“ и „хох“. Под приветствията на
гражданството депутатите преминават по улиците и отпътуват за Рилския
манастир.77 За пореден път светата обител става цел на германски предста
вители. Те там безспорно има какво да видят. Сред депутатите, посетили
Кюстендил, се открояват имената на важни следвоенни германски полити
ци. Някои стават министри, а например Густав Щреземан достига до канц
лер във Ваймарската република и носител на Нобелова награда за мир. Но
всичко това става след години.
Прави впечатление, че ген. К. Жостов не споменава за тази визита, как-
то и нищо за идването на сакскобургготския херцог Карл Едуард заедно с
принц Август Вилхелм, а също на фелдмаршал Макензен. Явно парадната
страна на събитията не го интересува. В дневника му има много други ва
жни детайли и съкровени мисли. На страниците му отсъстват събития, на
които той неизменно присъства, и доказателството са множеството запазе
ни фотографии от тях.
Като декор служат редица частни и обществени сгради. Тази на чита
лище „Братство“ се използва директно за нуждите на армията. Лошото сто
панисване, рушенето на фасадата и чупенето на имуществото са повод за
гневен сигнал, изпратен от настоятелството до кмета на Кюстендил. Рек
визираният салон стои отворен и от него се възползват всевъзможни лица,
предимно ученици и германски войници. Примамка е наличието на пиано,
което сериозно е разнебитено. Въпреки незавидното му положение на него
се свири с часове, докато трае веселбата. Движимите вещи, предимно сто
лове и куфари, са подложени на методично унищожаване. Бюфетът също е
под контрол на армията. Съдействието се търси за поставянето на надлежна
охрана. Реквизиционната комисия също е уведомена за необходимостта от
увеличаване на определения наем от 25 лв. Той се заплаща за квартиру-
ването на цензурната комисия и едно отделение на телеграфопощенската
станция. Читалището има сериозни дългове за строежа на сградата в раз
но

