Page 116 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

на главнокомандващия: „Сега Жеков прояви своята повърхностност и не-
сериозност най-нагледно“. И за собственото си състояние: „Ще се пукна от
мъка“. Дали тази фраза е предчувствие за предстоящия в близко време фа­

тален край. Дни след прозрението започва да изпитва болки в стомаха. Кой
може да потвърди възможностите на ген. К. Жостов да гледа в бъдещето.
Съкровените мисли в дневника му дават чертите на един голям визионер,
който не само предчувства и предрича събития, но с горчилка констатира
сбъдването им.83
На провидението се дава сила да разполага с идното. За милостта на
Господ е нужно застъпничеството на светците. По повод на юоо- годиш­
нината от успението на един от седмочислениците Св. Климент Охридски
в Кюстендил е проведено черкуване. Обредът се извършва от 6,30 до 9,30
часа на 9 август 1916 г. в катедралата „Св. Богородица“. Всички части и во­
енни учреждения в града са задължени да присъстват.84 Храмовете също
се нуждаят от издръжка. Оказва се, че реквизираната фурна на църквата
Св. Мина, която се използва за печенето на хляба на Главната квартира, не
само не получава наем, но дори не е вписана в надлежната книга. Сходно е
положението и с помещенията й, където квартирува Ординарческият еска-
дрон. След близо година от заемането църковното настоятелство отправя
молба до реквизиционната комисия за съдействие.85 Изглежда, както и в
други случаи с плащането, се гледа да се мине метър. Дългът трябва да се
покрие и затова ни учи Христос - „Божието - богу, кесаревото - кесарю“.
В името на Всевишния клетва полагат младите войници от 13-а до-

пълняюща дружина. Да бъдат верни на царя и Отечеството, се вричат 1065
християни, 8 израилтяни и 16 мохамедани, предимно от Кюстендилска, но
и от други околии в държавата.86 Подготвени бойци са необходими с оглед
предизвикателствата на времето. Духовното вплитане в снагата на държа­
вата е не по-малко важно от физическата и тактическата подготовка.
Краят на 1915 и първата половина на 1916 г. преминават в относително
спокойствие по очертаващия се фронт в Македония. Не такова е положе­
нието в Главната квартира. Заложените още преди войната скрити мини
започват все повече да гърмят. Интригите взимат връх и българското ко­
мандване се раздира от противоречия. В тях съществен принос имат монар­
хът и някои много приближени нему лица. Целта е упражняването на пов­
семестен контрол. Той по конституция принадлежи на царя, но последният
прилага различни тактики. За главен противник е припознат началникът
на ЩДА. Върху него се изсипва цялата жлъч на оформилия се лагер. Са­
мият ген. К. Жостов, опрян на силно патриотично чувство, показва рядко
склонност към компромис. Въпрос на характер, но и на защита на българ­
ските национални интереси. Така той е фиксиран като основна опозиция от

управляващите фактори, но и от съюзниците. Те прилагат различни под­
ходи за неговото опитомяване и впримчване в своите редици, но трудно
им се отдава. Главнокомандващият се опитва да бъде по-балансиран, което

114