Page 124 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

на съседните планини, той се захласва по цветовете и багрите им. Почти це­
лия месец мисълта му рисува картини и бяга далече от реалността. Кюстен­
дил му прави впечатление, но само в природно отношение. Безспорното му
откритие е хълмът Хисарлъка над града, откъдето се любува на пленителна

гледка. Поезията от мисли се изчерпва с природните категории. Непосилна
проза се оказват достиженията на човешкото битие. „Скука. Никакви уве­
селителни заведения, дори от най-долен характер. Привечер гражданите и
гражданките се разхождат по „главната улица“, която няма ни един фенер.
Тракането на нашите сабли нежно трогва нежния пол, който е в изобилие...
Разбран ми става животът на офицерите в провинцията. Монотонност, ед­
нообразие, липса на красота и съдържание, па и сравнителна бедност на
преживявания, никаква почти умствена работа и за да се запълни всичко
това с краска, разнообразие, шум - вино, най-мръсен флирт, обезчестява-
не на ученички и пр.“. В сравнение с динамиката на двата фронта, каквато
изпитват кърваво неговите колеги, монотонност доминира в тиловия град:
„Животът е тъй еднообразен тука. Ограничаваш се само до животинските
функции, ядеш, спиш и пак същото. А колкото и да гледам добросъвестно на
възложената ми работа, тя не може да ме привлече, да запълни моето вре­
ме. Изглежда, че тук няма книги. Библиотеките са затворени, читалището
също“ - недоволства Ст. Загорчинов.100 Възможно е да не знае, че именно
заради службата, в която работи, тези културни институции са затворени.
Горчиво, каквото е името му, изглежда да бъдеш взискателен към глезотии
в този решителен за нацията момент. Когато кръвта се лее в изобилие и
страдането е повсеместно, да бленуваш за висококачествена разтуха, не е
ли проява на лош вкус. Или отговорът е прост - такъв е човешкият шанс, на

фронта се пазят от смъртта, а в тила бленуват разнообразие. Местата в този
занаят често се сменят.
По бранните поля в Добруджа и Македония войната е в разгара си. Куба-
дин и Каймакчалан съсредоточават българското внимание. Съглашенското
настъпление се отбива с цената на много жертви. Докато в равнината з-а
армия сразява противника и излиза на линията Бонасчук-Ташавлу, върхът
е отстъпен и 11-а армия губи позиции. Разноликият противник, включващ
французи, сърби, руси и италианци и кой знае какви от колониите, про­
никва към завоя на р. Черна. Заплашен от превземане е град Битоля. Гер­
манската и българската главна квартира се споразумяват за извършване на
промяна. Командването на 1-ва и п-а армия е обединено под ръководството
на ген. Ото фон Белов, а щабът му е разположен в Скопие. Ген. Н. Жеков
многократно иска военна помощ в рамките на няколко пехотни дивизии
от фелдмаршал Хинденбург. Не помага напомнянето за ангажиментите на
германците и австроунгарците към България съгласно споразуменията. Съ­
ветът от Плес е по-скоро да се прехвърлят части от състава на 2-ра армия.
Последната също е впримчена от съглашенския натиск и отделянето на

сили сериозно я затруднява.

122