Page 119 - kustendil_stolica
P. 119
Втора глава • Война на два фронта
неговия помощник българският офицер показва своето мнение. За начал
ник на ЩДА е назначен именно полк. Ив. Луков. По-прозорливи твърдят,
че оценката на монарха е била прибързана. Заместникът не се оказва по-ле
сен от своя предходник. Той е довоенният фаворит на главнокомандващия
за тази длъжност. Така би трябвало ключовите звена вече да са под контро
ла на лоялни нему личности.88
В Кюстендил веднага е разпоредена траурна церемония. Всички сво
бодни от наряд офицери и чиновници се задължават в 16 часа на 31 ав
густ 1916 г. да бъдат в дома на покойния. Ген. К. Жостов дотогава ползва
квартира в къщата на адвокат Константин Ленков. Именно оттам започва
траурната процесия. Старшите офицери са натоварени с изнасянето на тя
лото.89 На отслужената заупокойна молитва присъстват главнокомандва
щият, генералите, чиновниците, всички граждански и полицейски власти,
войниците от гарнизона, църковният хор, съставен от ученици и ученички.
Тленните останки са транспортирани до гарата, откъдето специален влак ги
закарва в София, охранявани от надлежен офицерски караул. В столицата
ген. К. Жостов е почетен за последен път и погребан с почести.90
Въпреки голямата загуба, на българския войник му се налага да тръгне
за пореден път отново напред. След изключително кратко изчакване на 1
септември 1916 г. Царството обявява война на Румъния. Както в случая със
Сърбия е издаден манифест, скрепен с подписите на монарха и правител
ството. Поводът е открит в бомбардирането на Русе, Свищов и други населе
ни места от артилерията на съседите. Те стрелят по австрийските кораби, но
са засегнати хора и къщи на българския бряг. Разбира се, огънят е приет за
вражески, а не за приятелски. Причините се оказват много по дълбоки. Те
се фокусират върху поведението на Румъния през лятото на 1913 г. Тогава
тя фактически изиграва ролята си на предател и се възползва да окупира
българска земя. От предходния манифест за война със Сърбия са заимства
ни някои постановки. Мисията за национално обединение е пред завърш
ване, като „България владее вече почти всички земи, над които тя има ис
торически и етнографски права“. Връзката с новия конфликт се прави за
защита на собствения суверенитет и освобождението на Добруджа. Всичко
се постига с комбинираните усилия на съюзниците, назовани два пъти, и
в защита на несправедливо нападнатата Австро-Унгария. Бройката в този
аспект превишава по два пъти споменатото освобождение и обединение.
По никакъв начин смисълът на документа не променя тази основна цел на
започващата война.91
Главнокомандващият на същата дата от Кюстендил издава надлежната
заповед по Действащата армия. Подобно на тази за започването на войната
със Сърбия, и в нея витае духът на манифеста. Болката от коварното напа
дение „в гърба“ през междусъюзническия конфликт е силна, но отплатата
предстои. Целта е чрез военна ревизия на договора от Букурещ неправдата
да бъде поправена. За разлика от манифеста в заповедта се говори за събра
ната в Солун „пъстра армия“, която готви „още по-черно робство“ за Маке
117

