Page 129 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

на съответния наем прави проблема още по-голям.109 Институцията вместо
да се ангажира с решаването на въпросите с духовното състояние на паство­
то, се занимава с чисто земни задачи.
Загорчалият от бездействие живот на Загорчинов го тласка към бягство
към духовния ренесанс. Той търси упование в древна Елада. Деликатната
му душа прави паралели с останките от миналото в Кюстендил. Градът има
премного история, която се мярка отвсякъде. Съжителството на миналото
с настоящето се превръща в постоянен конфликт. „Върху очукана база на
антична мраморна колона дрипави жени лееха нечистотиите си. От време­
то и дългото триене там се е образувала дупка и в нея жените перяха“ - с
болка констатира отношението към културното наследство бъдещият беле­
трист. В бягството към древните класици запълва празнината, липсата на
хармония. Оценката към днешното поколение не буди съчувствие: „А ние
сме въплотено лицемерие“. Ежедневието в дълбокия тил влияе депресира­
що. „Дните минават незабелязано. И те са почти тъй подобни един на друг,
че ти се ще разнообразието на фронта. Тези дни обаче имах една радост:
освобождението на Добруджа“ - маркира на 28 октомври преводачът от
Главната квартира.110 Далече от напрежението на позициите, като каприз
изглежда вторачването в природата и отминалото. Но както споделя Екле-

сиаст „Всичко си има време..., време да убиваш и време да лекуваш..., време
за война и време за мир“.111
През есента на 1916 г. за последното е трудно дори да се мисли. Войната
на Балканите е в разгара си. Битоля и Букурещ приковават вниманието на
двете воюващи групировки. На 7 ноември съглашенците започват триднев­
на артилерийска подготовка в завоя на Черна. Бойците на 3-а бригада на
Тунджанската дивизия не издържат и започват да напускат позициите си.
Кръгом и пак напред. Врагът превзема окопите и изоставените 5 батареи.
Организираната контраатака с новопристигнали части завършва с ката­
строфа, като над юоо души са пленени. Пробивът е запушен с цената на
много жертви от български и германски подразделения. Разтревожен за
състоянието на фронта, главнокомандващият посещава ген. Белов в Ско­
пие и ген. Винклер в Прилеп. Единствената надежда остава прехвърлянето
на нови сили, като се очаква пристигането на немски подкрепления. Неста­
билността в завоя на Черна принуждава изтеглянето на нов фронт на 4 км
южно от Битоля. Началникът на ЩДА заповядва превантивно да се изнесат
архивите и ценностите от града. Ключова за удържането на позициите се
оказва височината 1212. Нейното падане повлича поредица от отстъпления.
Ген. Белов нарежда на 18 ноември 1916 г. Битоля да бъде изоставена. От­
ново кръгом и пак напред. На следващия ден преди обяд градът е зает от
противника. Организирана е нова линия за отбрана - Червената стена -
с. Кръклино - с. Караман - с. Паралово (кота 1050) - вр. Дабица - с. Звор-
ник - с. Градешница. На тази позиция фронтът е стабилизиран.
Падането на Битоля произвежда очаквания потресаващ ефект върху
българския народ. Главнокомандващият докладва до политическия връх.

127