Page 121 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

Налага се отстъпление на 1-ва армия от заетите позиции. Ген. Кл. Бояджиев
набързо е сменен с ген. Димитър Гешов. Положението не се подобрява кой
знае колко. Налага се нова промяна. Първа и 11-а армия сменят имената си.
Разменени са само щабовете им. Така на десния фланг българските части
попадат под командването на ген. фон Винклер. Мярката не води до стаби­
лизиране на фронта. Германците успяват да сложат ръка върху цялото ръ­
ководство на съюзните войски. За върховен командващ е определен кайзер
Вилхелм II.97
В началото на септември в Кюстендил започва да работи формираният
съгласно новоприетия закон местен комитет за Стопански грижи и общест­
вена предвидливост (СГОП). Той унаследява подобна структура, действаща
дотогава. За председател е избран Ст. Захариев, председател на Окръжния
съд, като при отсъствие го замества градският кмет Димитър Манчов. Чле­
новете са - Сл. Тонджаров, агент на Българска народна банка, Йордан Чи-
чев, началник на клона на Българска земеделска банка, Петър Манчев, гла­
вен учител, и свещеник Спас Орманков представлява Архиерейското наме­
стничество. Два пъти в седмицата - вторник и петък - в 17 часа се провеждат
редовните заседания. От стария комитет се запазва временно персоналът и
са разписани надниците на привлечените служители. Магазинерите полу­
чават 5 лв., а работниците по 3 лв. на ден. Коларите се възнаграждават с

3,5 лв. на 1000 кг транспортирани стоки.
Основен момент от дейността е снабдяване на населението с необходи­
мите стоки. Натрупаният с времето опит е споделен с Централния коми­
тет за СГОП: „при нормални и много плодородни години Кюстендилският
край внася храни от други места, а през тая година, вследствие сушата, ре­
колтата е най-слаба“. Климатът отново оказва своята роля и по добиви при­
лича на отминалото лято. Тогавашният окръжен управител Вл. Караманов
в процеса на мобилизация алармира за недостига, но резултатът е незадо­
волителен. Няколкократно има кризи. Да се пита човек, чете ли ги някой
тези писма, или дефицитът е толкова голям, че не може да бъде запълнен, и
то в земеделска България. Безхаберие ли е, или безпомощност.
Най-важен е насъщният. Направена е заявка за 150 т брашно, послед­
вана за 200 т царевица. Оказва се, че отпуснатите 90 т стигат само за 10 дни.
Апелът, отправен към Главното тилово управление, е за 150 т чисто брашно
и 6о т царевично или ръжено. От артикула за всеки човек се разпределят по
7 кг. Цената леко е повишена и от 45 лв. за юо кг става 47 лв. На окръжния
приют срещу заплащане са отпуснати 400 кг чисто брашно, 200 кг царевич­
но и 20 кг сол. Частично са задоволени потребностите на заетите с печенето
на сливи за нуждите на войската. Така за 15 дни на работник се осигуряват
10 кг брашно и половин кг сол. Комитетската хлебопекарна е прехвърлена
на общината. Последната не само трябва да я стопанисва, но да открие още
една в горната част на града.
За производството на хляб освен брашно трябва и сол. Този артикул е
не по-малко жизненоважен. Дажбата е 1 кг на човек. За разпределяне на

И9