Page 162 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

между столицата на Румъния и Черно море. В най-тясната част на областта,
известна като „Добруджанското гърло“, възможностите за отбрана са зна­
чително по-изгодни.
Именно между езерото Ташавлу на Черно море и с. Бонасчук на р. Ду­
нав се изгражда укрепена позиция.175 Трета армия изчаква съюзническа­
та офанзива във Влашката низина и превземането на столицата Букурещ.
От състава й са извадени значителни сили за провеждане на операцията.
Петдесет и трети полк остава в нейно подчинение, но е преместен на нов
участък край езерото Ташавлу. Окопаването и изграждането на солидна
позиция скоро са прекъснати със заповед за придвижване напред. Настъп­
лението е извършено на 2 ноември, но е спряно и на другия ден частта се
връща на старите места.
Противникът своевременно достига до българската линия и започват
схватки с артилерийска и пушечна стрелба. Седма рота е придадена към
3-ти конен полк и по разпореждане на командира му заема кота 8о. На и
ноември ротата е атакувана от превъзхождащи ги неприятелски кавале­
рийски сили, около бригада, и въпреки „геройското държане на юнаците“
са заобиколени отвсякъде. Успяват да се спасят само 7 души, докато и са ра­
нени, а 101 попадат в плен. Българският отговор не закъснява и специално
подготвен разузнавателен отряд под командването на поручик Александър

Семизов се опитва да залови противникови войници. Макар че замисълът
се проваля, при акциите все по някой боец попада в плен, предимно от бра­
тушките. Това показва и какви сили стоя пред българските позиции - 3-а
стрелкова дивизия.
В началото на декември 1916 г. полкът предприема демонстративни
действия с цел приковаването на врага и облекчаването на натиска му, на­
сочен срещу 4-а Преславска дивизия. Дните преминават в дебнене и шпи-
ониране от двете страни. Престрелките и артилерийските двубои са задъл­
жителен момент. От строя се изваждат единици убити и ранени редови чи­
нове. Падането на Букурещ на 6 декември е ознаменувано с три оръдейни
залпа, придружени от пехотинско „ура“. Първата реакция на съглашенците
е продължаване на укрепителните им дейности. Скоро се разколебават и в
средата на месеца става ясно предприетото от тях отстъпление. Показате­
лен момент за намеренията им е запалването на Хърсово.
Веднага е наредено преследване, като не се губи съприкосновение с
ариергардните им части. На 16 декември сутринта въпреки мъгливото вре­
ме полкът настъпва на север. Забавянето на артилерията и противниковият
отпор оказват влияние за неизпълнението на всички задачи. Някои точки
са завзети на другия ден. Движението се извършва методично и на 18 де­
кември 1916 г. преди обяд полкът освобождава Бабадаг. „И така, по запо­
вед на командира на бригадата, в походен ред, начело на музиката, влезе
и премина града, посрещнат много радушно, обсипан с цветя, ура, радост,
плач и пр.“ - за трогателния миг споделя подп. Ламбринов. Частта нощува
в северните окрайнини на населеното място.

160