Page 157 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

1942 г. село Суютчук получава името Рилци, понастоящем вече квартал на
Добрич. Асоциацията явно е направена с другата кюстендилска част или
със съединението, от което идват. Историята се превръща в география, така
по-лесно се опазва паметта, за да се помни во веки.
Не е преминала още треската от боя, като през нощта 1-ва и 4-а дружи­
на по заповед на ген. Кантарджиев заминават в подчинение на 6-а дивизия
в района на с. Арабаджи. Останалите две остават към Добричките части и
заемат позиции на север от с. Ези бей. На 9 септември вече целият полк
преминава в състава на Бдинското съединение и е разположен на бивак в
района на с. Осман Фак. Тук се разиграват още сцени на пожертвовател­
ност. Състоятелни селяни предлагат цялата си храна и инвентар за нуждите
на армията. Те се сърдят, ако им се откаже. Някои настояват да постъпят
доброволци въпреки напредналата им възраст като синовете им. Войници­
те от Босилеградско са сащисани от добивите от зърно. Поручик Калайджи-
ев пресъздава един разговор:
- Ето тука трябвало да се заселим, а ние сме се заселили у Божица, дека
„от оране немаме време да идеме на пазар жито да си купиме“. Овършахме
го къде Св. Димитрия, до Св. Василия го изручаме, такива земеделци сме
ние - говореше моят ординарец Златко.

- Е, хубаво наистина тука, жито много има, ама ете па безводно, все от
бунари пият вода - му възрази един негов съселянин.
- Абре, защо ти е много вода, да съм тука при това богатство, не ми тре-
бе ич вода, все бира че пием, ем чак от Совия че ми я донасят - му отвърна
Златко.
Горкият, иска му се столично пиво, може би не знае, че най-старото в
държавата се произвежда наблизо в Шумен или пък иска да покаже в меч­
тите си стандарт. Местните българи се оказват много отзивчиви и се стре­
мят всячески да угодят на своите освободители.
Основните сили от полка изработват фортификационни съоръжения, а
по-малки подразделения извършват разузнавателни и патрулни дейности.
На 13 септември, събран, целият бивакува край с. Настрадин. Втора и 4-а
дружина са предвидени като дивизионен резерв, а 1-ва и 3-а като бригаден.
Сражението продължава през целия ден, но частта не е включена в дейст­
вия. На другия 1-ва и 2-ра рота са въведени в настъплението, но когато в пи­
ковия момент бригада „братушки“ атакува дивизионната поддръжка, вли­
за в действие. „Тогава се полюля над равнината громкото българско „ура“
и почна се лудо преследване на бягащия противник с огън и нож. Дълго
още някои батареи преследваха отделни бягащи групи, нанасяше им пора­
жение и противникът даде маса жертви“ - докладва полковият командир.
При с. Каралий „муканите“, както местните българи наричат румънците,
са тотално разбити. Селата се оказват пусти. Отстъпващите започват да по­
ставят под контрол предимно мъже и да ги изпращат във вътрешността на
държавата. Повечето имат нердостна съдба и остават костите си в Молдова,
където са отведени. Преживелите след края на войната се връщат в своите

155