Page 160 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

ския войник удържа; сломен бе противникът и покрил бе с трупове влажни­
те угари на добруджанските поля“ - картинно описва решителния момент
подп. К. Ламбинов и продължава - „Една мисъл бе лелеяна от юнаците от
53-и пехотен полк: тука, в окопите да измрат, ала крачка назад да не отстъ­
пят. И в устрем, непознат в историята, готови бяха те с мен до последния
редник на тая равнина да сложат кости за отечеството“.
Нощта минава в съмнения за ново настъпление. На сутринта се оказва,
че братушките са отстъпили селото. На волята на българите са изоставени
ранените им войници заедно с много разхвърляно снаряжение. Следващи­
те дни преминават спокойно, без почти никакви престрелки, с изключение
на някой артилерийски изстрел. В периода от 16 септември до 12 октомври
1916 г. полковите загуби са 39 убити, 265 ранени и 17 безследно изчезнали
редови чинове. Ранени са и 7 офицери. Сред трофеите има 48 пленници.173
Първата атака на укрепената Кубадинска позиция не успява, но и съгла-
шенската контраатака няма резултат. Освободената Южна Добруджа е за­
пазена от противниковия натиск.
След извършване на необходимото прегрупиране войските на Централ­
ните сили започват подготовка за нова атака на Кубадинския фронт. Петде­
сет и трети полк съгласно заповед заминава за 1-ва бригада на Сборната ди­

визия, като е сменен от друга част. Установява се на бивак при с. Каваклар.
Тук е посетен от новия си началник ген. Кантарджиев. Следва придвижване
до определената му позиция от шосето Амузача-Топрахисар до кота 104,
която заема през нощта на 14 октомври. Скоро участъкът е удължен с един
километър, което налага да се изпрати там част от полковата поддръжка.
Още четири дни цари относително спокойствие, като войниците усъвър­
шенстват фортификацията.
Призори на 19 октомври започва артилерийската подготовка за сра­
жението. Личният състав включва 46 офицери, 4478 редови чинове и 668
коне. Полкът има за задача да завземе кота 92. Съглашенските сили оказ­
ват сериозна съпротива. Въпреки нея заповедта е категорична и под град от
куршуми и шрапнели 1-ва и 2-ра дружина, водени лично от командирите
си, предприемат атака. Колегата им от 3-а майор Захариев е ранен и за­
местен от ротния капитан Върбанов. Схватката се води в окрайнините на с.
Топрахисар. Артилерията постоянно обстрелва позициите, но отстъпление
не се предприема. При флангов огън 50 бойци са извадени от строя само на
4-а рота. Общо през деня са убити 44 и ранени 370 военнослужещи. „Рядко
е противник такава упоритост проявявал“ - учудва се подп. Ламбринов.
Нощта преминава в кървави и бурни схватки. Налага се окопаване пред
телените заграждения. Следва атака и противникът се оттегля на главната си
позиция. Той успешно се брани при с. Едил кьой срещу 35-и полк. И когато
сутринта 1-ва и 3-а дружина отново настъпват, врагът оттам ги заплашва във
фланг и тил. Налага се отделяне на роти от тях и резерва за спиране на въз­
можен пробив. Целият ден преминава в сражения, но не е реализиран особен
напредък. Дружините се оказват вданени много напред и се окопават.

158