Page 159 - kustendil_stolica
P. 159
Втора глава • Война на два фронта
годни позиции. То е в противоречие с намеренията на фелдмаршал Макен-
зен и скоро между двамата военноначалници се стига до разрив. Българ
ските съединения все пак са дръпнати назад. Петдесет и трети полк през
нощта на 20 септември заема участък по северните поли на кота 167 - Беш
бунар. Тя се намира между с. Терзи вели и Байрам дере. Тук се окопава и до
края на месеца изгражда главна позиция. Тя е солидна, с ходове за съобще
ния и опънати телени заграждения. Противникът не предприема сериозни
действия, а предпочита само отделни схватки и престрелки.171 Извършена
е и реорганизация, като от Кюстендил главнокомандващият ген. Н. Жеков
заповядва създаването на Сборна дивизия, в състава на която е включен
и 53-и полк. Началник на съединението е добре познатият им вече ген. Т.
Кантар джиев.172
Врагът се осмелява да предприеме настъпление на 1 октомври 1916 г.
То е възпряно от методичните удари на българската артилерия. Пехотата
открива отделни групи по долищата и ги ликвидира своевременно. Зами
сълът на съглашенците е да удари по турските части. Затова на българските,
включително и на 53-и полк, е заповядано да прикове повече от противни
ковите сили. Извършено е настъпление към близката кота 121. Във влажна
и мъглива обстановка се развиват действията. На другия ден с тази задача е
натоварена една дружина и половина под ръководството на подп. Т. Бадин-
ски. От отсрещната страна атакуват с цяла дивизия, която е принудена да
спре след ожесточен артилерийски огън. Опасенията от евентуално настъп
ление на 4 октомври не се потвърждават и идва заповед отряд от две роти
под ръководството на майор Александър Николов да завземе кота 121. Боят
е изключително жесток. Българските храбреци са обсипани с убийствен
картечен и шрапнелен огън. Налага се отстъпление на главната позиция.
Загубите са значителни - убити са 3 войници, 14 „без вест пропаднали“, 49
са ранени, заедно с тях командирът им майор Ал. Николов, поручик Сер-
ги Христов, офицерски кандидат Минчо Захариев. На висота се оказва 6-а
батарея с командир поручик Иванов и картечен взвод, ръководен от под
поручик Георги Янакиев. Те спомагат за измъкването на отряда от съгла-
шенските клещи. Следва стремителна контраатака, която е възпряна само
благодарение на точния български артилерийски огън. Противникът отно
во е разпилян по доловете.
Именно групи от него са пленени на другия ден при изпращането на
патрули. Оказва се, че срещу кюстендилската част стоят изключително
руски подразделения от 465, 466, 467 и 468-и полк. На 6 октомври 1916 г.
се разиграва решително сражение. Братушките атакуват още сутринта, но
временно са спрени от ефективен артилерийски огън. Към пладне подновя
ват настъплението, като въвеждат постоянно нови сили. Пиковият момент
настъпва, като превземат с. Карабака. „По целия фронт заклокочи страшен
бой, защракаха картечници, десетки оръдия бълваха ураганен огън и воят
на стотици снаряди разливаше се в адски тътнеж, дим и кръв. Ала пред
опасната вълна на упорития противник стоманената съпротива на българ
157

