Page 159 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

годни позиции. То е в противоречие с намеренията на фелдмаршал Макен-
зен и скоро между двамата военноначалници се стига до разрив. Българ­
ските съединения все пак са дръпнати назад. Петдесет и трети полк през
нощта на 20 септември заема участък по северните поли на кота 167 - Беш
бунар. Тя се намира между с. Терзи вели и Байрам дере. Тук се окопава и до
края на месеца изгражда главна позиция. Тя е солидна, с ходове за съобще­
ния и опънати телени заграждения. Противникът не предприема сериозни
действия, а предпочита само отделни схватки и престрелки.171 Извършена
е и реорганизация, като от Кюстендил главнокомандващият ген. Н. Жеков
заповядва създаването на Сборна дивизия, в състава на която е включен
и 53-и полк. Началник на съединението е добре познатият им вече ген. Т.
Кантар джиев.172
Врагът се осмелява да предприеме настъпление на 1 октомври 1916 г.
То е възпряно от методичните удари на българската артилерия. Пехотата
открива отделни групи по долищата и ги ликвидира своевременно. Зами­

сълът на съглашенците е да удари по турските части. Затова на българските,
включително и на 53-и полк, е заповядано да прикове повече от противни­
ковите сили. Извършено е настъпление към близката кота 121. Във влажна
и мъглива обстановка се развиват действията. На другия ден с тази задача е

натоварена една дружина и половина под ръководството на подп. Т. Бадин-
ски. От отсрещната страна атакуват с цяла дивизия, която е принудена да
спре след ожесточен артилерийски огън. Опасенията от евентуално настъп­
ление на 4 октомври не се потвърждават и идва заповед отряд от две роти
под ръководството на майор Александър Николов да завземе кота 121. Боят
е изключително жесток. Българските храбреци са обсипани с убийствен
картечен и шрапнелен огън. Налага се отстъпление на главната позиция.
Загубите са значителни - убити са 3 войници, 14 „без вест пропаднали“, 49
са ранени, заедно с тях командирът им майор Ал. Николов, поручик Сер-
ги Христов, офицерски кандидат Минчо Захариев. На висота се оказва 6-а
батарея с командир поручик Иванов и картечен взвод, ръководен от под­
поручик Георги Янакиев. Те спомагат за измъкването на отряда от съгла-
шенските клещи. Следва стремителна контраатака, която е възпряна само
благодарение на точния български артилерийски огън. Противникът отно­
во е разпилян по доловете.
Именно групи от него са пленени на другия ден при изпращането на
патрули. Оказва се, че срещу кюстендилската част стоят изключително
руски подразделения от 465, 466, 467 и 468-и полк. На 6 октомври 1916 г.
се разиграва решително сражение. Братушките атакуват още сутринта, но
временно са спрени от ефективен артилерийски огън. Към пладне подновя­
ват настъплението, като въвеждат постоянно нови сили. Пиковият момент
настъпва, като превземат с. Карабака. „По целия фронт заклокочи страшен
бой, защракаха картечници, десетки оръдия бълваха ураганен огън и воят
на стотици снаряди разливаше се в адски тътнеж, дим и кръв. Ала пред
опасната вълна на упорития противник стоманената съпротива на българ­

157