Page 214 - kustendil_stolica
P. 214

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Предприетите мерки от българските власти се оказват закъснели.
             Уместна за случая е поговорката - „След дъжд - качулка“. Първи по сле­
             дите са изпратени юо опълченци от Крива паланка. Те са последвани на
             16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана
             от Дончо войвода, също е изпратена на помощ.80 Осигуреното прикритие
             от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът
             предвижда по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полу-
             ескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците“. В
             първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и
             Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано
             е веднага отпускане на оръжие за населението.
                  Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 часа сутринта на
             16 май. Тя само констатира вече случилото се и продължава преследване­
             то към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, послед­
             ната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено
             заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любат-
             ска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за
             Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва,
             че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцелария­
             та на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За поя­

             вяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение
             от Началника на 7-а дивизионна област и от близките военни коменданти.
             Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на
             вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни
             грешки, имащи печални последици“. Радомирската рота и полуескадронът
             от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма
             и следа.81
                  Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около
             Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принуде­
             но да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се спира
             в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Не­
             възможността да се загради и унищожи разбойническата чета, се дължи
             главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви
             сведения, или пък когато даде верни сведения, дава ги винаги късно“ - оп­
             лаква се подп. Андреев. Той е комендантът на Кюстендил. Градът се намира
             на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред зая­
             вените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение
             5000 души и действат от различни посоки към него.82 По-скоро става дума
             не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил
             е разположена Главната квартира с редица войскови подразделения и една
             паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охра­
             на все пак са взети.
                  По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващи­
             ят отсъства от района. Той заедно с княз Борис след посещение на фронта

             212
   209   210   211   212   213   214   215   216   217   218   219