Page 214 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Предприетите мерки от българските власти се оказват закъснели.
Уместна за случая е поговорката - „След дъжд - качулка“. Първи по сле­
дите са изпратени юо опълченци от Крива паланка. Те са последвани на
16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана
от Дончо войвода, също е изпратена на помощ.80 Осигуреното прикритие
от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът
предвижда по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полу-
ескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците“. В
първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и
Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано
е веднага отпускане на оръжие за населението.
Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 часа сутринта на
16 май. Тя само констатира вече случилото се и продължава преследване­
то към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, послед­
ната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено
заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любат-
ска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за
Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва,
че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцелария­
та на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За поя­

вяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение
от Началника на 7-а дивизионна област и от близките военни коменданти.
Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на
вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни
грешки, имащи печални последици“. Радомирската рота и полуескадронът
от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма
и следа.81
Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около
Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принуде­
но да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се спира
в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Не­
възможността да се загради и унищожи разбойническата чета, се дължи
главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви
сведения, или пък когато даде верни сведения, дава ги винаги късно“ - оп­
лаква се подп. Андреев. Той е комендантът на Кюстендил. Градът се намира
на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред зая­
вените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение
5000 души и действат от различни посоки към него.82 По-скоро става дума
не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил
е разположена Главната квартира с редица войскови подразделения и една
паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охра­
на все пак са взети.
По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващи­
ят отсъства от района. Той заедно с княз Борис след посещение на фронта

212