Page 214 - kustendil_stolica
P. 214
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Предприетите мерки от българските власти се оказват закъснели.
Уместна за случая е поговорката - „След дъжд - качулка“. Първи по сле
дите са изпратени юо опълченци от Крива паланка. Те са последвани на
16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана
от Дончо войвода, също е изпратена на помощ.80 Осигуреното прикритие
от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът
предвижда по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полу-
ескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците“. В
първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и
Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано
е веднага отпускане на оръжие за населението.
Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 часа сутринта на
16 май. Тя само констатира вече случилото се и продължава преследване
то към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, послед
ната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено
заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любат-
ска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за
Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва,
че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцелария
та на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За поя
вяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение
от Началника на 7-а дивизионна област и от близките военни коменданти.
Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на
вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни
грешки, имащи печални последици“. Радомирската рота и полуескадронът
от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма
и следа.81
Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около
Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принуде
но да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се спира
в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Не
възможността да се загради и унищожи разбойническата чета, се дължи
главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви
сведения, или пък когато даде верни сведения, дава ги винаги късно“ - оп
лаква се подп. Андреев. Той е комендантът на Кюстендил. Градът се намира
на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред зая
вените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение
5000 души и действат от различни посоки към него.82 По-скоро става дума
не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил
е разположена Главната квартира с редица войскови подразделения и една
паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охра
на все пак са взети.
По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващи
ят отсъства от района. Той заедно с княз Борис след посещение на фронта
212

