Page 209 - kustendil_stolica
P. 209

Трета глава • В защита на позициите


             факторът на изненадата, използван умело в предходните две селища. Но
             внушението на „Очевидеца“ е необходимо за публиката му, иначе как би се
             доказало геройството. Какви юнаци може да са хора, превзели без голямо
             усилие и оплячкосали едно голямо село, определяно от тях като град. По-
             скоро са в категорията на разбойниците и мародерите.
                  Директорът на прогимназията Петрун Сираков записва покъртителна­
             та картина от гледната точка на жертвата. В този ден той заедно с учениците
             е на екскурзия в близката местност „Кремиково“. Може би и това ги спасява
             от гибел. Изстрели привличат вниманието му. „Излязох на баира, отгде-
             то се вижда селото. Гледам: полето беше покрито от бягащи жени, деца и
             мъже по направление към мястото, дето са учениците. Пристигнаха бягащи
             хора и казаха, че сръбски разбойници нападнали селото. Децата избягаха
             по направление към Кюстендил заедно с двете учителки, които придружи­
             ха сутринта учениците. Престрелката престана. Минаха се около 5 минути и
             се издигна кълбо дим - запалиха най-крайната къща откъм западната част
             на селото. След това зачестиха по разни места - накъм източната страна -
             да се явяват кълба дим и след това пламъци. Аз се отправих към с. Радиче-
             вци със сестра ми, двамата“ - обрисува палежа директорът и продължава -
             „Вървяхме бавно. Очите ми постоянно бяха обърнати към горящото село!...

             Душата ми се свиваше от ужасна болка!... Сърцето ми се късаше от болки!...
             Когато почнах да слизам към с. Радичевци, селото се съвършено изгуби в
             дим и пламъци. Само училището и черквата се виждаха. Стълбове дим се
             издигаха в облаците, подгонени от северния вятър... Цялото пространство -
             селото и част от полето - представляваха море от дим! Аз едвам се тътрех
             из стръмнината към селото. Слязохме на шосето и се отправихме по него.
             Шосето беше покрито с коли, добитък и хора от с. Райчиловци и Радичевци,
             които бягаха надолу“.63
                  Дивизионният началник в споменатия доклад също пресъздава тра­
             гедията, разиграла се в бившия околийски център: „Населението, което и
             през 1913 г. е изпитвало нападение на сърбите, панически е избягало по по­
             сока на с. Извор. Така Босилеград останал в ръцете на четата, която почна­
             ла да го граби и пали. До 5 часа след пладне 3/4 от хубавото и богато село е
             било в пламъци. Убити са само 4 души - тези, които не са успели да избягат.
             Двете деца, които не са успели също да избягат, се затворили вкъщи и тук
             изгорели. Точно в 5 часа след пладне се започнала престрелка по височи­
             ните южно от Босилеград - това е бил църнощичкият кмет със своите 11 въ­
             оръжени селяни. В четата настъпило смут и последната напуснал горящия
             Босилеград и се отправила за селото Долна Лисина“.64
                  Жертви на нападението стават Никола Стоименов на 11 г., Стоян Герги-
             нов на 73 г., Цветко Миладинов и Митре Пейчев на по 70 г. Другите двама
             остават засега неизвестни. По всичко изглежда, ако броят, посочен в доку­
             мента е верен, че се издирват един възрастен и едно дете. Кметът на Боси­
             леград, Йоне Дончев е лаконичен в определяне на причината за смъртта
             им - „убит от сръбски четници“. По-директен е вече споменатият му колега

                                                                                                        207
   204   205   206   207   208   209   210   211   212   213   214