Page 212 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

фактите дават картината на едно повсеместно грабителство и мародерство.
Героизирането отстъпва мястото си на пладнешкия обир, убийствата и па­
лежите. Хронологията в общи черти е спазена, но видимата цел е да се по­
влияе на духа на публиката, като се представят събития и имена. Така около
реалните факти се създава епос и е много трудно да се каже доколко детай­
лите отговарят на историческата истина.
Дневникът на самия предводител оборва твърденията за сериозни сра­
жения. К. Печанац отбелязва за следващия ден: „Тръгнахме и продължи­
хме убиването и паленето, но убийствата бяха малко, народът беше избя­
гал; някои български селяни бяха въоръжени и стреляха по нас, но нищо не
можаха да направят. В 2 часа след пладне излязохме отново на границата,
хванахме пусия на височината Стрешер, кота 1979, и тук нощувахме. Вре­
мето беше студено, както въобще тук е винаги“.72 За този ден войводата е
изключително пестелив на информация. При отпор или по-сериозно сра­
жение едва ли би премълчал, както на влизане в Босилеград.

Комендантът подп. Андреев докладва значително по-обширно. „Оттам
минали в село Топли дол, гдето опожарили 21 къщи, убили един человек и
ранили двама, след което заминали за село Ръжана, гдето също опожарили
няколко къщи. След това разбойническата чета обратно се върнала към

Горна Лисина, обаче там са били вече посрещнати от следващата по дири­
те им сборна рота от Кюстендил, поради което четата встъпила в бяг през
Топли дол, Горна Ръжана към Варовик“.73 В „Комитсия поход“ и в дневни­
ка на Печанац и дума не става за паника при оттеглянето. Сръбският юнак
не познава подобно поведение. Дивизионният командир описва пестеливо
този ден, като споменава за заклани трима души, но много не става ясно в
кое от двете села. Според него четата преминава границата при връх Връ-
шник.74
Ал. Младенов пресъздава по-подробно събраните устни сведения. За­
едно с клането и пожарите са описани подробно някои деяния. Например
изгарянето на кошара с целия добитък е повод за малко тържество: „Тя
пламнала като барут, а четниците се хванали на хоро, играели и пеели око­
ло пламтящата сграда!?“. Преминаването през Горна Ръжана е съпътствано
от среща на двама войводи - Коста Печанац и местния стар хайдутин осем­
десет и седем годишния Рангел Илиев. Последният спасява селото, като за­
плашва сърбина с кърваво сражение. Самият той става жертва, като е наме­
рен обесен.75 Подобни версии не се потвърждават от наличните източници.
Но те дълго време битуват сред населението, което е свидетел на събитията.
Не всичко детайлно е описано в документите и устните сведения не трябва
да се пренебрегват напълно.
Резултатът от нахлуването на четата на К. Печанац в Босилеградско е
печален за района. Населението е подложено на убийства и малтретиране.
Имуществото му е унищожавано, палено и разграбвано. Според рапорта на
ген. Петров резултатът е следният: „От това нападение на разбойническата
чета са заклани 32 человека и изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите

210