Page 210 - kustendil_stolica
P. 210
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Трайко Харизанов от с. Църнощица. Той в смъртния акт на Йордан Васил-
ков записва - „убит в местността „Обе-реки“ от сръбски разбойници“.65
Именно този кмет организира въоръжена група и обстрелва горящия
Босилеград. Настъпилият смут сред четниците дава своя ефект и те се отте
глят назад, като поемат вече по друг път. К. Печанац не споменава за прес
трелка с въоръжени българи, които принуждават паравоенната формация
да се оттегли. „След като свършихме с градчето, върнахме се един-два кило
метра назад и тръгнахме към Божичка река и от лявата и дясната страна на
реката запалихме близките села до основи и убивахме. Тази нощ нощува
хме в село Долна Лисина, т. е. село на лявата страна на реката“ - за новите
подвизи си записва войводата.66 Не става ясно кои села са нападнати. Дру
гите източници не потвърждават отклонение от пътя им. По-скоро махали
те, разположени надалеч помежду си, са възприети като отделни селища.
В „Комитски поход“ отново се споменават повече подробности:
Тогава назад се повърнаха
и голяма полза придобиха -
войводата ни - сокол Коста
така ни говореше:
„Напред сега, наши мили братя,
да палиме поред техните села“
От Босила до старата граница
право вървят и всички села палят.
Но когато в град Лисина бяха,
с българите тук се сражаваха.
Това беше тъкмо на смрачаване
и честта се пада на един юнак.
С един българин се сблъска,
от ръцете му пушката изтръгна.
Момчето Сава Вучинич се казваше,
а в ръцете пушка нямаше.
Тогава войводата Коста заповяда,
понеже местата са му непознати,
да се чака и да се пренощува,
а сутринта да се премине
и градчето Лисина да се запали,
затова че тогава не ни пуснаха да минем.67
Кюстендилският комендант накратко описва маршрута: „От Босиле
град четата взима направление през Долна за Горна Лисина; там убили
двама души и опожарили част от селото“.68 Дивизионният началник е по-
обстоятелствен: „Точно в 5 ч. сл. пл. се започнала престрелка по височини
те южно от Босилеград - това е бил Църнощичкият кмет със своите 11 въ
оръжени селяни. В четата настъпило смут и последната напуснала горящия
208

