Page 224 - kustendil_stolica
P. 224

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             всички тези нареждания се цели да се достави храна на българския войник,
             който така достойно и самоотвержено брани отечеството ни“ - записва ос­
             новния мотив местният комите за СГОП.105
                  Създадени са две комисии. Едната е упълномощена да дава мнение за
             цената на продуктите, предметите и услугите. Тя включва представители
             на търговците, обущарите, шивачите, сарачите, кожухарите, книжарите, зе­
             меделците, работниците, кооперативните сдружения и на консуматорите.
             Делегират се членове от Министерството на земеделието, Министерството
             на войната, Окръжната постоянна и реквизиционната комисия, околий­
             ското управление и от училищата. Другата получава задача за издаването
             на „бележки на лицата, които имат неотложна нужда за покупка на горни
             дрехи и обуща, както и на материали за тях“. Тя е разделена на пет групи,
             отговарящи за частите на града - „Велбъжд“, „Тополище“, „Студена“, „Гра­
             дец“ и циганската махала. В състава й фигурират представители на всички
             основни етноси - българи, евреи и цигани.106
                  Проблемите с осигуряването на прехраната продължават с неотслабва­
             ща сила. Кюстендилско не само е непроизводителен или слабо производи­
             телен район на редица артикули. Дори тези, които могат да се осигурят, се
             оказват недостатъчни поради укриване от населението. Запазват се прояв­

             ленията на спекула с цените на редица продукти. Намират се и купувачи
             на стоките, което показва, че зависимостта на пазарния принцип остава в
             пълна сила. Търсенето и предлагането са скачени съдове, които рефлекти­
             рат върху цените. Опитите за запълване на дефицитите срещат обективни
             и субективни причини.
                  Първото полугодие на 1917 г. се отличава с множество проблеми. Бой­
             ните действия по Южния фронт продължават с неотслабваща сила. В завоя
             на Черна, край Дойран, и на редица други места горещата война изтощава
             силите на двете воюващи групировки. От Централните сили най-голямата
             тежест понасят българските войници. Логично те отстояват постигнатото
             в борбата за национално обединение. Трудно се овладява балансът на ди­
             пломатическото поле. Добруджанският въпрос се превръща в проблем без
             окончателно решение. Изглежда, българите трябва да си припомнят думи­
             те на марша „Съюзници-разбойници“. Всеки от тях съзира в предоставя­
             нето на областта на Царството възможност за решаване на собствените си
             сметки. Изпадането на България в изолация й дава повод да откаже обя­
             вяването на война на САЩ, присъединили се към Антантата. Чрез този акт
             противниковата коалиция се стабилизира след революцията и симптомите
             за излизането на Русия от войната. На Балканите обстановката допълни­
             телно се усложнява от определянето на Гърция на страната на Съглашение­
             то. България предстои да изпита тежестта от още един съсед противник. В
             макро- и микроплан съотношението на силите все повече накланя везните
             в полза на Антантата.
                  В Главната квартира борбата се води под кръстосания огън от съюзни­
             ци и врагове. Докато фронтът е известен и натискът очакван, то борбата

             222
   219   220   221   222   223   224   225   226   227   228   229