Page 224 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

всички тези нареждания се цели да се достави храна на българския войник,
който така достойно и самоотвержено брани отечеството ни“ - записва ос­
новния мотив местният комите за СГОП.105
Създадени са две комисии. Едната е упълномощена да дава мнение за
цената на продуктите, предметите и услугите. Тя включва представители
на търговците, обущарите, шивачите, сарачите, кожухарите, книжарите, зе­
меделците, работниците, кооперативните сдружения и на консуматорите.
Делегират се членове от Министерството на земеделието, Министерството
на войната, Окръжната постоянна и реквизиционната комисия, околий­
ското управление и от училищата. Другата получава задача за издаването
на „бележки на лицата, които имат неотложна нужда за покупка на горни
дрехи и обуща, както и на материали за тях“. Тя е разделена на пет групи,
отговарящи за частите на града - „Велбъжд“, „Тополище“, „Студена“, „Гра­
дец“ и циганската махала. В състава й фигурират представители на всички
основни етноси - българи, евреи и цигани.106
Проблемите с осигуряването на прехраната продължават с неотслабва­
ща сила. Кюстендилско не само е непроизводителен или слабо производи­
телен район на редица артикули. Дори тези, които могат да се осигурят, се
оказват недостатъчни поради укриване от населението. Запазват се прояв­

ленията на спекула с цените на редица продукти. Намират се и купувачи
на стоките, което показва, че зависимостта на пазарния принцип остава в
пълна сила. Търсенето и предлагането са скачени съдове, които рефлекти­
рат върху цените. Опитите за запълване на дефицитите срещат обективни
и субективни причини.
Първото полугодие на 1917 г. се отличава с множество проблеми. Бой­
ните действия по Южния фронт продължават с неотслабваща сила. В завоя
на Черна, край Дойран, и на редица други места горещата война изтощава
силите на двете воюващи групировки. От Централните сили най-голямата
тежест понасят българските войници. Логично те отстояват постигнатото
в борбата за национално обединение. Трудно се овладява балансът на ди­
пломатическото поле. Добруджанският въпрос се превръща в проблем без
окончателно решение. Изглежда, българите трябва да си припомнят думи­
те на марша „Съюзници-разбойници“. Всеки от тях съзира в предоставя­
нето на областта на Царството възможност за решаване на собствените си
сметки. Изпадането на България в изолация й дава повод да откаже обя­
вяването на война на САЩ, присъединили се към Антантата. Чрез този акт
противниковата коалиция се стабилизира след революцията и симптомите
за излизането на Русия от войната. На Балканите обстановката допълни­
телно се усложнява от определянето на Гърция на страната на Съглашение­
то. България предстои да изпита тежестта от още един съсед противник. В
макро- и микроплан съотношението на силите все повече накланя везните
в полза на Антантата.
В Главната квартира борбата се води под кръстосания огън от съюзни­
ци и врагове. Докато фронтът е известен и натискът очакван, то борбата

222