Page 228 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

оръдие, бункер“.111 Възможно е парцелът да е подарен от общината и пово­
дът да е обявяването на ген. Н. Жеков за почетен гражданин. Адютантът
също дава информация в тази посока. Но сградата става факт, независимо
чия е собствеността на земята. Не е ясно колко продължава самото строи­
телството. Коцев споменава за две седмици, а Малеев за няколко месеца.
Едва ли всичко е свършено толкова бързо, колкото твърди първият. Ако
приемем при идването на княза градежът да е напреднал, то до освещава­
нето минават 14 дни. По-скоро е вярно неопределеното време на адютан­
та - няколко месеца. Обявяването за почетен гражданин става в средата на
май и при положение, че по повода земята е дарена, то може да се предпо­
ложи един срок от около 60-70 дни. Интересен е начинът за осигуряване
на електрическо осветление. Градът е електрифициран след ю г., но пък за
нуждите на Главната квартира работи генератор. Той е разположен в двора
на църквата „Св. Богородица“. Може би до вилата е прокаран съответният
далекопровод или пък подобна машина да е монтирана някъде в помощни­
те постройки.
Малеев и Коцев са единодушни за програмата на тържественото осве­
щаване. Събитието се провежда на 29 юли 1917 г., както и междувременно
се планира. То включва водосвет, последван от скромен банкет чрез сер­

вирането на закуски на открито. Произнесени са няколко поздравителни
речи. Германците използват повода да напомнят особеността на българите
видят ли чаша, да запяват или да държат тостове. Сред официалните гос­
ти са офицерите и старшите чиновници в ЩДА, окръжният управител, об­
щинският съвет, директорите на гимназиите, педагогическият институт,
началниците на учреждения, видни граждани и гражданки на Кюстендил
и строителите на вилата. Присъстват не само немските представители, но
офицерите за свръзка и от другите съюзни армии. От столицата пристига
съпругата на главнокомандващия и близки на семейството.112
Ген. Н. Жеков се премества да живее на вилата. За месец остава и се­
мейството му. Госпожата се грижи за децата, особено за наскоро родения
Борис. Престолонаследникът носи същото име. За поддръжката на парка се
грижат военнопленници. Особено радостен от обстановката е по-големият
шестгодишен син Тодор, наричан гальовно Тотко. Той обикаля, дежури с
дървена пушка до караулния войник, разглобя трофейното оръжие и от­
ново го събира. Жегата е голяма, майчините тревоги да не слънчаса, също,
но бащата оставя сина да се калява. „Друг пленник му бе направил лодка за
езерцето, което беше в градината, боядисана в бяло с името „Тотко“ и често
един от войниците го прегръщаше и разхождаше из езерцето“ - спомня си
госпожа Жекова и по-нататък добавя - „Принцът често идваше на вила­
та горе. Тотко караше автомобилчето си по алеите, а принцът го буташе и
тичаха и казваше, че приятели му били принц Борис и Колчо шофьорът
(на Никола), защото го учеха да кара кола“. Малкият Жеков даже споделя с
княза, че не харесва мустаците му, защото са къси, а не са като на войводи­
те Хаджи Димитър и Стефан Каражда. След месечен престой семейството

226