Page 228 - kustendil_stolica
P. 228
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
оръдие, бункер“.111 Възможно е парцелът да е подарен от общината и пово
дът да е обявяването на ген. Н. Жеков за почетен гражданин. Адютантът
също дава информация в тази посока. Но сградата става факт, независимо
чия е собствеността на земята. Не е ясно колко продължава самото строи
телството. Коцев споменава за две седмици, а Малеев за няколко месеца.
Едва ли всичко е свършено толкова бързо, колкото твърди първият. Ако
приемем при идването на княза градежът да е напреднал, то до освещава
нето минават 14 дни. По-скоро е вярно неопределеното време на адютан
та - няколко месеца. Обявяването за почетен гражданин става в средата на
май и при положение, че по повода земята е дарена, то може да се предпо
ложи един срок от около 60-70 дни. Интересен е начинът за осигуряване
на електрическо осветление. Градът е електрифициран след ю г., но пък за
нуждите на Главната квартира работи генератор. Той е разположен в двора
на църквата „Св. Богородица“. Може би до вилата е прокаран съответният
далекопровод или пък подобна машина да е монтирана някъде в помощни
те постройки.
Малеев и Коцев са единодушни за програмата на тържественото осве
щаване. Събитието се провежда на 29 юли 1917 г., както и междувременно
се планира. То включва водосвет, последван от скромен банкет чрез сер
вирането на закуски на открито. Произнесени са няколко поздравителни
речи. Германците използват повода да напомнят особеността на българите
видят ли чаша, да запяват или да държат тостове. Сред официалните гос
ти са офицерите и старшите чиновници в ЩДА, окръжният управител, об
щинският съвет, директорите на гимназиите, педагогическият институт,
началниците на учреждения, видни граждани и гражданки на Кюстендил
и строителите на вилата. Присъстват не само немските представители, но
офицерите за свръзка и от другите съюзни армии. От столицата пристига
съпругата на главнокомандващия и близки на семейството.112
Ген. Н. Жеков се премества да живее на вилата. За месец остава и се
мейството му. Госпожата се грижи за децата, особено за наскоро родения
Борис. Престолонаследникът носи същото име. За поддръжката на парка се
грижат военнопленници. Особено радостен от обстановката е по-големият
шестгодишен син Тодор, наричан гальовно Тотко. Той обикаля, дежури с
дървена пушка до караулния войник, разглобя трофейното оръжие и от
ново го събира. Жегата е голяма, майчините тревоги да не слънчаса, също,
но бащата оставя сина да се калява. „Друг пленник му бе направил лодка за
езерцето, което беше в градината, боядисана в бяло с името „Тотко“ и често
един от войниците го прегръщаше и разхождаше из езерцето“ - спомня си
госпожа Жекова и по-нататък добавя - „Принцът често идваше на вила
та горе. Тотко караше автомобилчето си по алеите, а принцът го буташе и
тичаха и казваше, че приятели му били принц Борис и Колчо шофьорът
(на Никола), защото го учеха да кара кола“. Малкият Жеков даже споделя с
княза, че не харесва мустаците му, защото са къси, а не са като на войводи
те Хаджи Димитър и Стефан Каражда. След месечен престой семейството
226

