Page 226 - kustendil_stolica
P. 226

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Тревогите на българските управляващи идват от възможно повтаряне
             на германския сценарий за смяната на кабинета на В. Радославов. Симпто­
             мите от Кюстендил навеждат и царя на тази мисъл. Княз Борис посещава
             града и докладва на баща си, че макар и да отрича, главнокомандващият
             мълчаливо приема и подкрепя подхода на немските си колеги. За втори
             пример в тази посока служи импровизираната пресконференция, свикана
             в града от ген. Ив. Луков. Началникът на ЩДА е упрекнат, че наравно с при­
             зивите за патриотизъм изрекъл намеци против Кабинета и германските съ­
             юзници. Премиерът предлага на монарха генералът да бъде командирован
             на Източния фронт. Царят се съгласява с временното му елиминиране по
             този начин. За Н. Жеков дори е по-категоричен. В телеграма до Стр. Добро-
             вич емоционално споделя: „Ужасен съм от трите телеграми на Радославов,
             Вашата и на Рилски (псевдоним на княз Борис - б.а.). Всичко това е фабри­
             ка на Кюстендил и аз с най-голямо удоволствие бих уволнил телеграфичес-
             ки този стар и непоправим антантист, русофил и демократ главнокоманду-
             ющи, който трябва да бъде отчислен, след като се завърна“. Предчувствията
             на Фердинанд не са особено позитивни и той чертае неблагоприятна перс­
             пектива за себе си и управлението си. Князът не споделя крайната мярка
             по отношение на ген. Н. Жеков. Според височеството той е по-хитър и не

             издава позицията си.107 Облаците над тандема в Главната квартира остават
             мрачни и дори се сгъстяват. Сред държавните фактори най-отявленият им
             противник си остава премиерът, в по-малка степен монархът, и в най-слаба
             престолонаследникът. Последният по-скоро симпатизира на Жеков, колко-
             то на Луков.
                  Като офицер за поръчки, Борис продължава често да пребивава в Кюс­
             тендил и отблизо следи ситуацията. След посещение през юни князът идва
             отново на 15 юли 1917 г. Това е явно разузнавателната мисия, чрез която
             докладва на баща си. Поводът е друг и е маскиран под благовидния предлог
             да се инспектира строителството на вилата на ген. Н. Жеков. След престой
             в града през следобеда, привечер, престолонаследникът и Л. Малеев отиват
             на хълма Хисърлъка, където се изгражда съоръжението. Адютантът пресъз­
             дава възхищението в думите на княза: „Скромна, както е скромен Екселен-
             цът! Но той ще се чувства добре тук горе, изолиран, защото квартирата му у
             Славейкови не му дава никакви условия за пълен отдих и съсредоточаване,
             колкото и любезни да са цялото семейство към него или именно поради
             това... Те го канят постоянно, а началството не иска да им скърши хатъра
             и все приема поканите им... Тъкмо това е в повече при неговата умора от
             мисли и напрежение...“. Борис поема ангажимент да присъства на тържест­
             веното освещаване, което се планира за 29 същия месец.
                  Той нощува в Кюстендил и на следващия ден участва в приема на новия
             командващ на и-а армия ген. фон Щойбен. Последният сменя изпадналия
             в немилост пред българските фактори ген. фон Винклер. В чест на госта
             е дадена вечеря, на която присъстват главнокомандващият и престолона­
             следникът. Събитието ласкае немеца, който в лицето на княза вижда пред­

             224
   221   222   223   224   225   226   227   228   229   230   231